Аз умрях вчера
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Каменская #18
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542603592
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Аз умрях вчера». Краткое содержание книги:
Майор Каменская ще трябва дълго да пресмята всеки ход на ключовите фигури, за да открие решението на смъртоносния ребус.
Ето защо Татяна, след като прегледа, ужасена, материалите по незавършените дела, реши да предприеме всички възможни действия в оставащото до излизането й в отпуск време, дори ако те не обещаваха никаква перспектива. И след като е разработила линията на разследването, според която е необходимо да се установят почти всички клиенти на магьосницата Инеса, тази линия трябва да се следва докрай и да се събират подробни сведения за тези хора. Така де, не може всичко да се прехвърля върху оперативните работници! Нужно е и тя да се поразмърда. Още повече че контактът с Уланов сам й се тикаше в ръцете, грехота беше един следовател да не се възползва от случая.
Татяна смяташе да покани професор Готовчиц на разпит с призовка. Призовката вече беше издадена и тя се канеше да я изпрати в секретариата, когато по телефона й се обади Ирочка.
— Нали помниш, че днес си на преглед? — строго попита тя.
— Бях забравила — призна Татяна. — Ама наистина ли е днес?
— Таня, вече просто не знам… — От гласа на Ирочка си пролича, че е ужасно разстроена. — Колко пъти трябва да повтарям едно и също и да ти напомням, че твоята лекарка излиза в отпуск от първи май и непременно трябва да те види в най-близко време. Сто пъти, не, хиляди пъти те предупредих, че първо раждане на трийсет и шест години не е шега работа, още повече с твоето здраве, така че трябва редовно да ходиш на прегледи. Казах ти, че се обадих в консултацията и те записах за днес, за осемнайсет и трийсет. Ако не отидеш, следващият ти преглед ще трябва да бъде при друг лекар, който никога не те е виждал, камо ли наблюдавал, който не знае твоите особености и може нещо да пропусне или да разбере неправилно. Е, осъзна ли всичко най-сетне?
Татяна се намръщи и леко отдалечи слушалката от ухото си, докато слушаше тази пламенна тирада.
— Стига, успокой се, Ирка, не е нужно толкова да се вълнуваш. Всичко си спомних. Каква е тази твоя страст да ме възпитаваш? Не забравяй, че все пак аз съм по-възрастна от теб.
— Не си по-възрастна, а по-глупава — заяви Ирочка. — Обещай ми, че ще отидеш на консултация.
— Ще отида — въздъхна Татяна.
— Днес — строго уточни зълва й.
— Добре, днес.
— В осемнайсет и трийсет. Превеждам за малоумните: в шест и половина вечерта. И да не ти е хрумнало да ме излъжеш. Ще отида в консултацията, ще седна пред кабинета на твоята лекарка и лично ще проверя дали ще дойдеш.
— Хайде остави ме — неволно се усмихна Татяна, — трябва да работя.
Тя затвори телефона, погледна часовника, после призовката. Виж ти, професор Готовчиц живее близо до консултацията. Защо да го привиква тук с призовката? Може да съчетае служебното с личното.
Татяна се обади на Борис Михайлович, получи уверението му, че няма да излиза цял ден и започна да се приготвя. Погледна се в огледалото, закрепено вътре в гардеробчето, и за пореден път тъжно се усмихна. Бременността рядко украсява някого, но когато една жена по принцип има нормална фигура, през седмия месец всички виждат, че тя чака дете, така че подпухналото й лице не изглежда грозно. Виж, когато бъдещата майка е като Татяна, всички си мислят, че тя просто е дебела. И не стига че е дебела, ами и лицето й е нездраво и отекло. Такива ми ти удоволствия от външност като нейната! Вярно, Стасов не спира да повтаря, че Татяна е най-красивата жена на света, най-желаната и най-прекрасната във всяко отношение, но това го казва Стасов, а всички останали я гледат с къде-къде по-критични очи. А и не се чувства добре, Ирка е права, да раждаш за пръв път на нейната възраст не е работа за крехки създания. Впрочем Татяна Образцова никога не бе оценявала себе си като крехка.
Точеше се още един ден, изпълнен с тъга и страх. Колко още такива дни ще трябва да изживее? Борис Михайлович Готовчиц не се отличаваше с храброст и мъжество, но докато край него беше Юлия Николаевна, тези качества не му бяха особено нужни. Нали най-трудните решения вземаше жена му, а той трябваше само да си ги изясни и да ги изпълнява. И това напълно го устройваше. Юлия беше разумна и добра, и Борис Михайлович отдавна си бе направил извода: Тя няма да го посъветва нещо лошо.