Подменена
- Автор: Хокинг Аманда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-051-1
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подменена». Краткое содержание книги:
Цялата мистерия около живота й започва да се разбулва с появата на едно странно момче с тъмен чар на име Фин Холмс, от което тя е неустоимо привлечена. Той държи отговора за свръхестествените й способности, ключа към нейното минало и към едно място, което Уенди никога не е подозирала, че съществува. Фьоренинг — домът на Трил, където Уенди е не само различна, но и специална. Но онова, което я прави белязана за величие, в същото време я поставя в смъртна опасност и Фин е единственият човек, на когото може да се довери.
На Уенди й предстои да поеме на път към един магически свят, който е едновременно красив и страховит. И тя трябва да се раздели с целия си предишен живот, за да открие истината за себе си и за своето предопределение…
Бях готова да споря с нея, но в един момент започнах да разбирам точно какво ми казваше тя. Фин не беше безразличен към мен и бе признал това на Елора, знаейки как ще реагира тя. Той държеше на мен толкова много, че не можеше да запази работата си. Не можеше да раздели чувствата от задълженията си и затова в момента си събираше нещата на горния етаж, приготвяйки се да си тръгне.
Искаше ми се да крещя на Елора, да я обвиня за всички ужасни неща, които се бяха случили в живота ми и да й кажа, че се отказвам от короната, но нямах време за губене. Трябваше да го хвана, преди да замине, защото нямах никаква представа къде отиваше.
Стигнах задъхана до стаята му, ръцете ми се тресяха и стомахът ми потрепваше — познатото усещане, което Фин събуждаше у мен. Аз бях влюбена в него и нямаше да го предам. За нищо на света, нито в този, нито в следващия.
Когато отворих вратата, той стоеше над леглото си, сгъваше дрехи и ги прибираше в куфар. Погледна ме, изненадан от появата ми и задържа върху мен тъмните си очи.
Беше леко брадясал и толкова неподправено привлекателен, че краката ми едва не се подкосиха. Горните няколко копчета на ризата му бяха разкопчани, откривайки леко гърдите му, което ми се стори странно възбуждащо.
— Добре ли си? — Фин спря да прибира дрехите си и пристъпи към мен.
— Да — кимнах аз, преглъщайки с усилие. — Идвам с теб.
— Уенди… — Изразът на лицето му се смекчи и той поклати глава. — Не можеш да дойдеш с мен. Ти трябва да бъдеш тук.
— Не, нищо не ме задържа тук! — настоях аз. — Не искам да съм тъпа принцеса! А и те не се нуждаят от мен.
— Те се нуждаят от теб. Дори нямаш представа колко много. — Фин се извърна леко настрани. — Без теб всичко ще се разпадне напълно.
— Изобщо не разбирам за какво говориш! Аз съм само едно глупаво момиче, което дори не знае с коя вилица да се храни! Нямам никакви способности! Аз съм непохватна, безпомощна и непригодна за принцеса! Момчето на семейство Кронер е много по-подходящо за тази цел! Не е нужно да бъда тук и няма да остана тук без теб!
— Имаш още много да учиш! — каза Фин почти на себе си. Той отново беше започнал да сгъва дрехите си, затова отидох при него и го сграбчих за ръката.
— Искам да бъда с теб и… мисля, че и ти искаш да бъдеш с мен. — Почувствах да ми прималява, когато изрекох това гласно. Очаквах да ми се присмее и да ми каже, че съм си изгубила ума, но вместо това погледът му остана за дълго прикован в мен.
В един рядък миг на уязвимост тъмните му очи издадоха всичко, което се опитваха да скрият от мен. Обич и топлота, и дори нещо по-дълбоко. Чувствах силната му ръка под дланта си и сърцето ми блъскаше силно в гърдите ми. Той сложи нежно ръка върху бузата ми и аз почувствах топлия натиск на пръстите му върху кожата си, докато се взирах в него с надежда.
— Аз не съм достоен за теб, Уенди — прошепна Фин дрезгаво. — Чакат те големи неща и аз няма да застана на пътя ти. Отказвам да го направя.
— Но, Фин, аз… — Искаше ми се да му кажа толкова много неща, но той отдръпна ръката си.
— Трябва да вървя. — Обърна ми гръб, правейки се, че е зает с нещо, така че да не ме погледне.
— Защо? — попитах аз, а сълзите пареха очите ми.
— Защото така трябва. — Фин тръгна към библиотеката, за да си вземе няколко книги и аз веднага го последвах.
— Това не е причина!
— Вече ти обясних.
— Не, не си! Само загатна някакви неясни неща за бъдещето! — настоях аз.
— Не искам да бъда с теб! — каза рязко Фин.
Почувствах се така, все едно ме беше зашлевил през лицето. Известно време стоях като онемяла, слушайки как ударите на сърцето отекват в ушите ми.
— Лъжеш! — По бузата ми се търкулна сълза. — Ти обеща никога да не ме лъжеш!
— Уенди! Трябва да тръгвам! — изръмжа Фин.
Той дишаше тежко, все още извърнат с гръб към мен, но беше спрял да събира нещата си. Облегна се на библиотеката с леко отпуснати напред рамене.
Това беше последният ми шанс да го убедя. Докоснах го по гърба и той се опита да се отдръпне от мен, но аз не свалих ръката си. Фин се завъртя към мен и улови китката ми. Отблъсна ме, докато гърбът ми се озова до стената, приковавайки ме там.
Притисна ме плътно, при което силните контури на тялото му срещнаха меките извивки на моето и аз чувствах как сърцето ми удря като чук в гърдите ми. Той все още стискаше китката ми, задържайки едната от ръцете ми до стената.