Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— А какво ще правим с радиоактивното замърсяване, ако невъзможното се случи в „Сеймур“, генерале?
— Благодарение на бурята то бързо ще бъде отнесено на югоизток и към морето. Чарлстън и част Североизточна Флорида ще бъдат засегнати, но само от първичната вълна.
— Добре — кимна президентът и отново се изправи. — Поддържайте връзка с тази зала, установете комуникации със „Сеймур“, включително и видео от кулата, стига да е възможно, и ме дръжте в течение. Генерале? Вие поемате командването в „Сеймур“, но използвайте за преговори хора от ФБР. Информирайте ги за моето безпокойство относно мисис Хенри.
— Слушам, сър.
— А, и още нещо, Джон: дано твоите хора знаят как да обезвредят онова нещо, без да го задействат. Разпореди на командирите си да не преминат и с един инч чертата на безопасността, ясно?
— Да, сър.
Президентът седна отново и се опита да си представи бомбата, летяща над Вашингтон и какво би станало, ако се бе взривила. Не бе споделял с никого, но изпита голямо облекчение, че жена му и двете им дъщери бяха в безопасност, далеч от Вашингтон, на борда ВВС Едно.
Главна квартира на ФБР — 6:07 следобед, източно време
Дона отново се появи пред Тони с още сведения в ръце.
— Останалата част от екипажа ли?
Тя кимна:
— Командирът и изследователката.
Тони се облегна на касата на вратата.
— Давай.
— Добре. Името на научната работничка е Линда Ан Макой, трийсет и три годишна, родена в Остин, Тексас, баща й е лекар, майка й — професор в университета, самата Линда е признат експерт от световна величина в изучаването на атмосферата и глобалното затопляне с предълъг списък от публикации, доктор на науките от Калифорнийския университет в Ървайн, в момента старши изследовател в Националния център за атмосферни проучвания в Боулдър, Колорадо, който работи за изследователския център на НОАА, също в Боулдър. Не е омъжена, живее в Боулдър и ръководи тазгодишната експедиция на НОАА за изучаване на озоновия слой в залива Макмърдо. Връщала се е от там, когато се е качила на този самолет в Маями преди няколко часа.
— Надявам се да даде под съд агенцията, която я е снабдила с билет — изсумтя Тони.
Дона погледна надолу и завъртя очи.
— Мисля, че не им мърда обвинение в предумишлено убийство. — Тя отново зачете: — Д-р Макой няма криминално досие, каква изненада… няма искове, никакви позорни петна, освен че изпитва влечение към високите скорости.
— О, така ли?
— Четири глоби за превишена скорост в Колорадо само за последните няколко години. Добра познайничка на щатската пътна полиция в Колорадо.
— А командирът?
— Казва се Скот Дейвид Макей. Трийсет и една годишен, единствен син на фермерско семейство от Хътчинсън, Канзас, роден и израсъл там, военноморски офицер, завършил Академията на ВМС в Анаполис трети по успех във випуска си, най-високият чин, до който е стигнал, е капитан трети ранг, девет години служба, последно назначение — пилот на Ф-14 на борда на самолетоносача „Айзенхауер“. Уволнил се е в запаса преди две години. Майка му е починала, баща му — също. Няма нищо особено за семейството му. Не се е женил. Защитил е магистърска степен, докато е служил във флота. Основал е авиокомпанията си с един самолет преди година с пари, наследени от баща му. Живее в Сентръл сити, Колорадо. Няма досие във ФБР. Досието му от ФАА е безупречно. Няма криминални прояви, не е обявявал фалит, няма искове, няма нищо. Солиден гражданин с добра репутация от военната си служба, допускът му при военните до свръхсекретни материали е още валиден.
— Вече имаме и историята на Вивиан Хенри. Някакви заключения, Дона?
Тя поклати глава и направи гримаса.
— Добри хора, попаднали в неподходящ момент на неподходящо място, с изключение на мисис Хенри.
— Но, за бога, Дона…
— Отнася се и за всички нас — отвърна тя.
Шестнадесета глава
Във въздуха — „Скот еър“ 50 — 6:11, следобед, източно време
Скот Макей връхлетя в пилотската кабина, следван на сантиметри от Линда Макой. Бързо се плъзна в лявото кресло, като междувременно си удари пищяла в централния пулт, тъй като 727 заора отново в турбулентен поток над настъпващия ураган.