Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
_Не привличай ненужно внимание към него, По. Той не го приема добре._
Очевидната изненада на По да види новия си най-добър приятел на подсъдимата скамейка, обвинен в убийство, бе добре изиграна, ала бледнееше в сравнение с удивлението на Саф от факта, че Даровитият лиенидски принц стои до него, знае кой е, твърди, че са другари, запознат е с местонахождението му преди две нощи и лъже Дворцовия съд, за да го спаси.
Куол попита По дали е в състояние да осигури още свидетели.
По пристъпи крачка напред.
— Срещу мен ли е процесът? Да не би да смятате, че двамата сме убили жертвата?
— Не, принце, в никакъв случай. Но е разбираемо да изпитваме недоверие към лиенидски Даровит, който твърди, че няма Дарба — обясни съдия Куол.
— Кога съм отричал да имам Дарба?
— Никога, принце. Говоря за обвиняемия.
По се обърна към Саф.
— Саф? Наистина ли каза на съдиите, че нямаш Дарба?
Саф преглътна.
— Не, принце — прошепна той. — Казах само, че не знам каква е Дарбата ми, принце.
— Схващате ли разликата, съдия Куол? — осведоми се саркастично По.
— И все пак обвиняемият несъмнено лъже, принце, защото твърдеше, че истинската ви самоличност му е неизвестна.
— Причината е очевидна — за да ме защити — възрази нетърпеливо По. — Предан е до крайност.
— Принце, предпочитам да ме осъдят за неизвършено престъпление, отколкото да ви изложа на опасност — вметна окаяно Саф.
_О, приключвай, По_, помоли го мислено Битърблу. _Непоносимо жалък е!_
По се извърна към Битърблу и по лицето му се изписа мимолетна ирония. Учудена, Битърблу огледа по-внимателно Саф. Смирението му сигурно бе престорено. Възможно ли бе обаче Саф да играе роля в такъв момент?
— Гордее се с лъжите си! — констатира триумфално Куол.
Битърблу се отказа от опитите да гадае искрени ли са чувствата на когото и да било. Личеше само, че на По му е дошло до гуша от Куол. Той прескочи отново ограждението около скамейката на подсъдимите — не толкова елегантно като първия път — и застана пред подиума.
— Какво има? — обърна се към Куол. — В истинността на показанията ми ли се съмнявате?
Куол раздвижи устни с известно усилие.
— В никакъв случай, принце.
— Значи признавате, че той е невинен, ала не слагате точка. Защо не го харесвате? Защото е Даровит? Или защото е лиенид?
— Странен лиенид — отбеляза Куол с нотка на презрение, издаваща известно незачитане.
— Вероятно според вас, но нямаше да носи пръстените и златните обеци, ако лиенидите не го смятаха за лиенид — поясни хладно По. — Много лиениди изглеждат точно като него. Докато вашият монсийски крал избиваше безогледно поданиците си, нашият лиенидски крал разтвори обятията си за Даровитите, потърсили свободата. Лиенид е причината кралицата ви да е жива днес. Лиенидската й майка е имала по-силно съзнание от всички вас. Монсийският ви крал уби сестрата на моя баща. Кралицата ви е наполовина лиенид!
_По_, рече мислено Битърблу, вече изцяло объркана. _Не смяташ ли, че излязохме съвсем от коловоза?_
— Монсийският ви свидетел е престъпен лъжец — Той посочи широкоплещест, привлекателен мъж на първата редица в залата.
_По! Никой не ти е казал кой е очевидецът!_
Битърблу скочи на крака, принуждавайки всички да се замислят дали да станат, или не, вместо върху необичайната прозорливост на По. _Опомни се_, укори го тя.
— Арестувайте свидетеля — нареди тя на стражите около Саф — и пуснете обвиняемия. Свободен е да си върби.
— Той счупи ръката на монсийски войник, кралице — напомни й Пайпър.
— Който го е арестувал за неизвършено убийство!
— Все пак не бива да поощряваме такова поведение, кралице. Освен това обвиняемият излъга съда.
— Осъждам го на подуто око и окървавена уста. Получил си е наказанието! — Битърблу прониза Пайпър с поглед. — Свободен е да си върви, ако няма други възражения.
Пайпър прочисти гърло.
— Приемам решението ви, кралице.
— Отлично — кимна Битърблу.
Обърна се и без да поглежда никого — нито По, нито Саф, нито ококорените хора в залата — излезе с отсечена стъпка през вратата зад подиума.
_По, не му позволявай да си тръгне. Искам да поговоря насаме с него. Доведи го в покоите ми._
21.
Битърблу влетя в дневната където Фокс полираше кралската корона.
— По-късно ли да продължа, кралице? — попита я тя след един кос поглед.