Плячката [bg]

И в този миг сякаш всички звуци изчезват, шумолящият в тревата вятър, гласовете от перона край влака, шумът от животните във вагона, всички до един замират. Като че единственият звук, останал във вселената, е нейният глас. — Не желая да се разделяме — шепне. Не за седмица. Не за ден. Дори не за час, Джийн.

Протягам ръка да отмахна кичурите от косата й, поставям ги зад ухото й, а тя обляга глава върху дланта ми и притиска скулата си към моята кожа. Замислям се.

Тя явно е успяла да почувства надигналата се у мен решимост и е забелязала свиването на зениците ми, защото в мига, щом оттласквам тяло, понечва да ме спре. Но закъснява.

— Джийн! Не!

Тичам през поляната по посока на перона. Чувам я как гази през тревата, докато ме преследва. Но аз я водя с прекалено много. Хуквам нагоре по стъпалата, като изминавам по три наведнъж.

— Кругман! — крещя. Той се намира по средата на платформата. Затичвам към него, а тълпата момичета се разделя пред мен, за да ми даде път.

— Ще се кача на влака — заявявам в мига, щом го достигам. Мъча се да си поема въздух и едновременно с това да говоря. — Но само аз. Другите ще останат тук и ще чакат завръщането ми. Едва тогава всички ще потеглим заедно.

Сиси достига до нас секунди по-късно.

— Каквото и да ти е казал току-що — заговаря, — то няма да се случи. — Обръща се към мен, а гневът струи от лицето й. — Няма да се качиш сам на този влак.

— Просто ме остави да го направя — настоявам аз.

Кругман започва да се смее все по-гръмко и по-гръмко, като потропва с крака по земята, подобно на танцуващ елф. Тълпата старейшини зад гърба му се споглеждат, а после се усмихват. Няколко прихват в един глас с Кругман.

— Мили боже — заговаря Кругман и се тупва по тумбака. — Озовах се насред любовна свада. Кой да знае, че иде с такава веселба. О каква… драма!

В следващия момент усмивката изчезва и смехът внезапно замира. Старейшините също спират да се смеят и стискат устни, за да прикрият зъбите си. Кругман се взира в нас, а големите му бузи увисват.

— Истината е, че този ви спор е чисто теоретичен. Всички ще се качите на влака. Прочетохте официалната заповед от Цивилизацията — всички ще пътувате до там. Всички до един. Край на обсъждането. Влакът ще е готов да потегли след няколко часа.

Следващите думи на Сиси са произнесени тихо и спокойно. Но старейшините изпадат във все по-дълбок шок след всяка изречена сричка.

— Не мисля така — казва. — Няма да се качим.