Снайперистът [bg]

— Отпусни се по гръб, скъпи… Това тук ще ни отнеме още малко време.

Сирад побутна Хамид, принуждавайки го да се излегне на дивана в хотелската стая, вдигна полата си и бавно го възседна.

— Вечерята беше страхотна, нали? — промърмори той, докато си играеше с копчетата на блузката й.

— Вечерята ли? — погледна го с леко присвити очи тя. — Само не ми казвай, че си прелетял толкова хиляди километри за една вечеря! — Пръстът й се плъзна от външната страна на врата му и бавно се изкачи нагоре, към добре избръснатия бакенбард.

— Има една точка над ключицата, която се нарича брахиален сплит — промърмори тя и премести показалеца си, за да я отбележи. — Ако натисна тук с достатъчно сила, бих могла да наруша кръвоснабдяването на мозъка ти, предизвиквайки по този начин почти моментална смърт! Но ако близна същата тази точка, ей така… — Езикът й влезе в действие с лекотата, с която опитният инструктор предава знанията си на курсистите.

— Пресвети боже! — простена Хамид. — Къде, по дяволите, са те учили на тези неща?

— Не ти трябва да знаеш — прошепна в ухото му тя, след което засмука специалната точка, а тялото й ритмично се раздвижи върху неговото.

— Ох, направо ме убиваш! — изстена той, опитвайки се да приключи с непокорните копчета.

— Още не! — отдръпна се лекичко Сирад, а в бедрата й около тялото му се появи леко напрежение. Тези действия нямаха за цел да ускорят кулминацията, напротив — те бяха предварителна подготовка, нещо като лека загрявка преди удоволствието. Неразделна част от сладкото очакване, съдържащо се във финото бельо, аромата на шоколад с ягоди, топящите се бучки лед в кристалния съд до масичката… Сирад познаваше добре изкуството на предварителната игра, умееше като никой друг да доведе мъжа до крайна възбуда.

Наведе се отново, възобнови работата си и тихо прошепна:

— Питам се какво ли си мислиш, когато останеш сам в онзи огромен кабинет, а аз съм чак в Атланта… — Свали блузката и сутиена и леко се притисна в него с голите си гърди.

— Побъркваш ме! — простена той, а в гласа му се долови задъхано нетърпение.

— Признай, че като си сам, мислиш точно за това! — закачливо подхвърли Сирад, после се надигна на колене и вдигна полата си достатъчно високо, за да демонстрира червените дантелени гащички, които беше купила следобед специално за този миг.

— О, Господи! — отново простена той.

— Кажи какво би направил, за да ме имаш — продължи да го дразни тя, плъзгайки длан високо между бедрата си, за да му покаже, че също е готова. После се наведе и го целуна. Езикът й доведе докрай телесната му възбуда. Сетне тя най-после плъзна ръка към ципа му, който почти експлодира още преди да се е отворил.