Девет случая на Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Хеликон
- ISBN: 9786192510213
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Девет случая на Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
Отговорът е: може. И не защото за компенсация той свири добре на цигулка и не вади лулата от устата си. А защото необикновеният му образ, в комбинация с умението му да разплита и най-засуканите житейски загадки вече 150 години пленява милиони читатели по цял свят.
Името Шерлок Холмс отдавна се е превърнало в нарицателно. Ведно с духовния си баща К. Огюст Дюпен на Едгар По и наследниците си Еркюл Поаро и мис Марпъл на Агата Кристи, Холмс и до днес ни учи как да имаме набито око, здрав разум и желязна логика, за да можем сами да разбулваме тайните, с които ни среща животът.
Което си е чист бонус.
– Няма да злоупотребявам повече нито с търпението, нито с времето на лейди Бракънстол – рече Холмс. – Но преди да отида в трапезарията, бих искал да чуя и вашия разказ за случилото се – добави той, като се обърна към прислужницата.
– Видях мъжете, преди още да влязат в къщата – започна тя. – Както си седях до прозореца на спалнята, съзрях на лунната светлина трима души при къщичката на пазача, но нищо лошо не ми мина през ума. Едва час след това чух писъците на господарката, изтичах долу и я сварих, горкото ми гълъбче, точно така, както тя ви разказа, а той лежеше проснат на пода и цялата стая беше опръскана с мозък и кръв. Това наистина е достатъчно, за да накара една жена да полудее от ужас – прикована на стола и също опръскана цялата с кръв; – но на госпожица Мери Фрейзър от Аделаида никога не ѝ е липсвал кураж, а и като лейди Бракънстол, господарката на Аби Грейндж, тя не се промени. Вие твърде дълго я разпитвахте, господа, затова сега тя ще се оттегли в стаята си заедно със своята стара Тереза, тъй като има крайно голяма нужда от почивка. Навъсената жена с майчинска нежност прегърна господарката си през раменете и я изведе от стаята.
– Тя е била с нея през целия ѝ живот – поясни Хопкинс. – Отгледала я е от дете и е дошла с нея в Англия преди година и половина, когато за първи път са напуснали Австралия. Казва се Тереза Райт и е от онзи вид прислужници, които днес вече трудно се намират. Оттук, господин Холмс, ако обичате!
Силният интерес, изписан допреди малко върху изразителното лице на Холмс, се бе изличил и аз разбрах, че с разкриването на загадката случаят бе загубил привлекателността си за него. Оставаше да се извърши един арест, но какво представляваха тези обикновени разбойници, че да си мърси той ръцете с тях? Когато открие, че са го повикали за най-обикновена дребна шарка, един прочут специалист по медицина сигурно би изпитал същата досада, която прочетох и в очите на моя приятел. И все пак сцената в трапезарията на Аби Грейндж бе достатъчно странна, за да привлече вниманието му и да възвърне загубеното му любопитство.
Трапезарията беше много просторна, с висок таван, облицован с дъбова резба, с дъбова ламперия по стените, които бяха украсени с еленови глави и старинни оръжия. Срещуположно на вратата се намираше френският прозорец, за който вече бяхме чули. Три по-малки прозореца от дясната страна изпълваха помещението с бледата светлина на зимното слънце. Отляво имаше дълбока открита камина с масивна дъбова лавица над нея. До камината бе поставено масивно дъбово кресло с дебели напречни летви, които свързваха краката в долния им край. През облегалките беше препъхнат тъмночервен шнур, който бе завързан за двете странични пречки долу. За да освободят дамата, просто бяха изхлузили шнура, но възлите по него още стояха. Тези подробности привлякоха вниманието ни едва по-късно, тъй като в момента съзнанието ни бе изцяло погълнато от ужасната гледка на трупа, проснат върху килимчето от тигрова кожа пред камината.
Пред нас лежеше по гръб тялото на висок, добре сложен около четиресетгодишен мъж. Главата му беше така отметната назад, че над късата черна брадичка се виждаха оголените му бели зъби. Свитите му в юмрук ръце бяха вдигнати нагоре, а до тях лежеше тежък, масивен бастун. Мургавото му красиво лице с орлов нос се бе сгърчило в гримаса на непримирима омраза и това придаваше на мъртвеца някакъв сатанински израз. Той очевидно си е бил легнал вече, когато го е обезпокоил шумът, защото беше облечен в елегантна бродирана нощна риза, а от панталоните се подаваха босите му крака. Черепът му беше пръснат и цялата стая свидетелстваше за свирепата жестокост на удара, който го е повалил. Край трупа лежеше тежкият, извит почти на дъга, ръжен. Холмс разгледа и него, и неговото дело – проснатата на пода човешка развалина.
– Старият Рандъл трябва да е доста як – забеляза той.
– Да – рече Хопкинс. – Имам сведения за него, бил грубоват човек.
– Сигурно няма да ви бъде трудно да го заловите.
– Ни най-малко. Отдавна го търсим, но бяхме останали с впечатлението, че е избягал в Америка. Сега, след като вече знаем, че престъпниците са тук, не виждам как биха успели да ни се изплъзнат. Разпратихме вече съобщения до всички пристанища, а до довечера ще бъде обявена и наградата за залавянето им. Едно нещо обаче не мога да проумея – как са могли да извършат така безразсъдно това престъпление, като са знаели, че дамата ще ги опише и че по нейното описание незабавно ще ги познаем!
– Именно. Човек би очаквал, че ще накарат и лейди Бракънстол да замлъкне завинаги.
– Може и да не са разбрали – подметнах аз, – че тя се е съвзела от припадъка.