Лейди Сюзан

— Не помня някога да съм слушал проповед, която така да допадне на моите разбирания, — продължаваше мистър Хауърд, — нито пък толкова добре произнесена. Той чете изключително добре, с много подходящ тон, който да внуши необходимата мисъл, и без всякакви театрални гримаси и ударения. Признавам си, че никак не ми харесва, когато някой се прави на актьор зад амвона, не обичам изкуствените интонации и добре отработения маниер на всичките ви прехвалени проповедници. Едно простичко изложение събужда много повече вяра и издава чудесен вкус. Мистър Хауърд чете като учен и джентълмен.

— А какво обядвахте, сър? — попита по-голямата дъщеря.

Той описа блюдата и каза какво е ял.

— Като цяло, — добави той, — прекарах един много приятен ден. Старите ми приятели доста се изненадаха, че ме виждат там, и трябва да отбележа, че всички проявиха огромно съчувствие и се държаха много внимателно, като към болен човек. Накараха ме да седна близо до огъня, а когато по време на обяда се оказа, че яребиците излъчват силен дъх на дивеч, доктор Ричардс нареди да ги преместят в другия край на масата, за да сквернят обонянието на мистър Уотсън — това беше много мило от негова страна. Ала това, което ми хареса най- много, беше особеното внимание, с което се отнасяше към мене мистър Хауърд. Стълбите до трапезарията например бяха доста стръмни и тъй като за болните ми от подагра крака щеше да бъде доста тежко, той ме накара да го хвана под ръка и ми помогна да стигна догоре. Бях много изненадан да видя такова поведение у един толкова млад човек и дори не бих могъл да го очаквам от него, никога преди не съм срещал подобно отношение. Между другото, той искаше да се осведоми за една от дъщерите ми, ама не разбрах точно за коя. Предполагам, че сигурно ще се разберете помежду си.

На другия ден след бала в три без пет следобед, бавачката тъкмо се засуети около подносите и приборите, когато на входната врата се чу дискретно почукване като че от върха на камшик и въпреки заръката на мис Уотсън да не пуска никого, след минута се върна притеснена и уплашена, за да отвори вратата пред лорд Осбърн и Том Масгрейв.

Можем да си представим колко изненадани останаха младите дами, но трябва да признаем, че човек наистина ще се притесни, ако види в къщата си гост като като лорд Осбърн — непознат, а и на всичко отгоре благородник. Самият той също изглеждаше смутен и след непринуденото представяне от страна на своя общителен приятел смутолеви нещо за честта да бъде приет от мистър Уотсън; и макар че според ласкателните предположения на Ема гостите бяха дошли заради нея, тя не усети никаква радост. Разбираше колко несъвместими са такива хора със скромната обстановка, сред която бе принудена да живее, и след като в дома на леля си бе видяла какво означава да живееш според каноните на елегантността, сега напълно съзнаваше какво в настоящия й дом би могло да се превърне в обект на присмех за богаташите.