![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
А именно че Рабер знаеше много добре откъде бяха дошли двайсетте милиона.
Не беше разкрил информацията си пред руснака, защото все още не можеше да я разбере.
Източникът на парите беше Институто пер ле Опере ди Релиджионе. Собствената банка на Ватикана. Църквата беше платила на Копулов, но в това нямаше никакъв смисъл.
Връзката се установи.
- Клефт, сър - чу се строгият глас на подчинения му от другата страна.
- Искам да проследиш всички финансови потоци на компанията на Арсений Копулов, „Алвентикс“ ЕООД. Искам всяка трансакция към външни корпорации през последните шест месеца.
Задачата беше изключително трудна, но Рабер знаеше, че неговите хора могат да се справят.
Дали обаче можеха да се справят и със следващата, не беше особено ясно.
- Също така искам пълен отчет на всички външни трансакции на ИОР. Без да разберат, че ги проверяваме.
Копулов стоеше в офиса си, цялото му тяло беше изпълнено с ярост. Посещението на това просто ченге от Ватикана го беше обидило по всеки възможен начин. Искаше му се да удари мъжа. По дяволите, щеше му се да го убие, да откъсне превзетата му глава от сухия му като вейка врат и да я запрати с пълна сила към стената. За кои се смятат тези хора? Не знаят ли кой съм аз? Цялото му същество искаше да покаже на тези копелета срещу кого се бяха изправили.
Не можеше да отрече обаче нещо.
Арсений беше на литургията. Тогава не знаеше и все още нямаше представа какво го беше подтикнало да отиде. Не беше ходил на църква, откакто беше ученик. Но онази сутрин той стана от сън, сигурен до мозъка на костите си точно къде трябва да отиде. Това беше чувство, което не беше изпитвал от времената на своите младини, а дори не знаеше дали и тогава го беше изпитвал. Притеглящо, убедително и могъщо. Облече се с най-хубавите си дрехи. Тръгна към „Сан Пиетро“, без да знае защо чувства този странен и непознат призив. Седна на една от пейките и всъщност започна да се моли на Бог. Чувстваше се така, все едно е бил привлечен към този омразен му акт от силен магнит. Затвори очи, сплете пръсти и някакво измерение в него, за чието съществуване не беше подозирал, се отвори.
Почувства, за първи път в живота си, че има душа. Прииска му се да я пречисти. Зажадня за изкупление.
Напусна „Сан Пиетро“ на бегом, потеше се и беше ужасен от странния копнеж, който го беше обладал. Но не можеше да го отрече. Той беше реален и Арсений нямаше представа как да го обясни.
А сега - мистериите като че ли се трупаха една върху друга - получи още смущаващи новини. Руснакът се наведе напред и натисна един малък бутон на телефона си. След малко личният му счетоводител влезе в офиса му - дългунест мъж, който пребледня, когато видя побеснелия си шеф.
- Искам разпечатки на всичките ми лични сметки - заповяда Копулов. - Искам да са на бюрото ми след десет минути.
- Ще ми трябва малко време...
- Донеси ми шибаните сметки, дурак! - изригна Арсений и стовари огромния си юмрук върху бюрото си. - И след това ми обясни как двайсет милиона евро са се озовали там, двайсет милиона, за които не знам нищо!
42
11,49 часът.
Апостолският дворец
Кардинал Риналдо Трекио излезе от кабинета на папата като преобразен човек. През целия си живот не се беше чувствал... по този начин.
Светият отец беше поканил висшите членове на курията в своя личен офис, за да се срещнат най-накрая с мъжа, който беше изолиран заедно с тях от предния ден. Риналдо беше дошъл до огромните дървени врати на стаята, изпълнен от трепет. Който и да беше този човек, той беше нарушил нормалния ред в духовенството и беше подтикнал папа Григорий към действия, които подронваха авторитета му. Колкото повече кардинал Риналдо се приближаваше до кабинета, толкова по-силни ставаха емоциите му. Беше изпълнен от подозрение. Беше разгневен. Беснееше, че един напълно непознат се появява сред тях и заплашва да нанесе толкова много вреди на папата и на Църквата.
И тогава мина през вратите и всичко се промени.
Когато излезе през тях десет минути по-късно, светът на Риналдо Трекио беше променен. Гневът му си беше отишъл. Беснеенето го нямаше вече, както и подозрението. Нямаше го вече и страха. Риналдо беше смирен човек, изпълнен с най-чистата любов. А човекът, когото срещна, не каза почти нищо. Беше достатъчно само да бъде с него, да стои до него. Почувства, че светът е наред, че Бог е в небесата и че болката ще бъде преборена.