Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

Хедър усети огромна вина за начина, по който бе нахлула в личния живот на съпруга си. Никога не си беше представяла, че ще го шпионира, но сега правеше много повече от това. В съвсем реален смисъл, тя се бе въплътила в него като преживяваше всяко нещо, което той правеше.

Кайл продължи надолу по «Сейнт Джордж», докато стигна до «Уилкокс», после извървя краткото разстояние на изток до «Ню Колидж». Трима студенти го поздравиха, когато влизаше в сградата; Кайл им кимна, без да се сеща за имената им. Залата, в която изнасяше лекции, беше голяма и със странна форма, по-скоро ромбоидна, отколкото правоъгълна.

Отиде при катедрата. Една студентка слезе надолу, очевидно с намерението да поговори с него преди началото на часа.

Кайл погледна към нея и…

Какво гадже!

Хедър се ядоса от тази мисъл.

Но после и тя самата погледна към момичето.

«Гадже» беше правилната дума. Трябва да беше на деветнадесет или двадесет години, но изглеждаше на не повече от шестнадесет. Определено беше привлекателна — боядисана на ивици светла коса в сложна прическа, големи сини очи, яркочервени устни.

— Професор Грейвс, във връзка със задачата, която ни дадохте?

— Да, Кейси?

Той не си спомняше името на нито един от студентите, които го бяха поздравили в коридора, но нейното го знаеше.

— Чудя се дали трябва да използваме модела на Дъркъм за чувствителност на изкуствен интелект или бихме могли да ползваме вместо това модела на Мухамед?

Хедър знаеше от разговорите си с Кайл в швейцарския ресторант, че подходът на Мухамед беше много новаторски. Кайл би трябвало да се впечатли от този въпрос.

«Какво гадже», помисли си той отново.

— Можете да използвате Мухамед, но трябва да вземете под внимание критиката на Сегал.

— Благодаря ви, професоре. — Тя пусна една мегаватова усмивка и тръгна обратно към мястото си. Кайл гледаше малкото й стегнато дупе, докато тя се качваше по стъпалата до един от средните редове банки.

Хедър беше объркана. Никога не беше чувала Кайл да прави неуместна забележка за който и да е студент. А тази студентка беше толкова млада, толкова много приличаше на дете, което се опитваше да подражава на възрастен.

Кайл започна лекцията си. Правеше го автоматично; никога не се бе числял към вдъхновените учители и той го знаеше. Силата му беше в изследванията. Докато дълбаеше из материала, който бе подготвил, Хедър реши да побърза. Беше стигнала до пропастта, но сега осъзна, че се колебае да скочи.

Но беше време.

Беше стигнала толкова далече — намирайки ума, който й трябва, от седем билиона възможности. Не можеше да се откаже точно сега.

Тя се стегна.

Ребека.

Съсредоточи се върху името, докато извикваше образа.