Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

— Виждам, че не одобряваш начина ми на живот — каза той.

Вдигнах рамене.

— Не съм дошъл тук, за да обсъждам с теб сексуалния ти живот.

— Не. Нито пък имаш право. Ти не би могъл да ме разбереш.

Опитах се да насоча разговора в желаната от мен насока.

— Бавър — казах аз, — направих ти предложение, което ще ти даде повече от онова, което можеш да получиш по съдебен ред и много повече, отколкото имаш някакво основание да се надяваш. Моля те да го приемеш, така че да мога да продължа онова, което върша.

Този път не ми отговори, но каза нещо на португалски на момичето. Тя стана, тихо, уви някакъв парцал около коремчето на детето и излезе на стъпалата, като затвори вратата зад себе си. Бавър каза, сякаш не ме бе чул:

— Триш я няма повече от осем години, мистър Бродхед. Пък аз имам само един живот и зная какви са шансовете ми отново да се съберем с нея.

— Ако можем да измислим как правилно да използуваме хнчиянските кораби, може би ще можем да излезем и да намерим Триш — подхвърлих аз. Той обаче не каза нищо, сякаш мислеше, че се опитвам да го изиграя. Казах му още: — Един милион долара, Бавър. Още тази вечер можеш да се изнесеш оттук. Завинаги. С дамата си, бебето си и дори с зайците си. Пълно медицинско обслужване за всички. Бъдеще на детето ти.

— Казах ти, че няма да можеш да ме разбереш, Бродхед.

Възпрях се да не кажа нещо по-силно и само додадох:

— Тогава ми помогни да разбера. Кажи ми онова, което не зная.

Той вдигна една напикана пелена и няколко фиби от стола, на който бе седяло момичето. За момент помислих, че ще прояви гостоприемство, но вместо да предложи на мен, той седна и каза:

— Бродхед, изкарах осем години на социална помощ. Бразилска социална помощ. Ако не отглеждахме зайци, нямаше да можем да хапнем месо. Ако не продавахме кожата, нямаше да мога да си платя автобусния билет, за да отида и се срещна с теб, нито пък да отида до офиса на моя адвокат. Един милион долара не могат да ми платят всичко това, нито пък на Триш.

Продължавах да се владея, но вонята, както и неговото държане бяха почнали да ми действат на нервите.

Промених стратегията.

— Изпитваш ли някакво състрадание към съседите си, Бавър? Искаш ли те да получат помощ? Ние можем да сложим завинаги край на тази бедност, Бавър, с хичиянската технология. Достатъчно храна за всеки! Хубави жилища!

Отговори ми търпеливо:

— Ти знаеш не по-зле от мен, че първото нещо, което ще се получи от хичиянската технология… от която и да е технология… няма да отиде в копторите, а ще иаправи богатите като теб още по-богати. О, може би рано или късно и това ще стане, но кога? Ще бъде ли навреме, за да има някакво значение за моите съседи?

— Да! Ако мога да направя това да стане по-бързо, ще има!

Той кимна.

— Казваш, че ще направиш това. Зная, че аз ще го направя, ако контролът е в мои ръце. Но защо трябва да ти вярвам?