Невромантик [Neuromancer]

— Окей. Но Ледомлък каза, че Арми…

Внезапно се появи бял ромб, изпълнен с луди сини очи в близък план. Кейс остана като вкаменен. Полковник от специалните части Уилис Корто, десантчик от „Крещящия Юмрук“, беше намерил обратния път. Образът беше замъглен, подскачащ, зле фокусиран. Корто използваше навигационния пулт на „Ханайва“, за да се свърже с Хосаката в „Маркус Гарвей“.

— Кейс, рапортувай загубите при „Буря над Омаха“.

— Ами аз… Полковник?

— Действай, момче. Спомни си как са те тренирали.

Къде си бил досега, човече?, запита той мълчаливо изтерзаните очи. Ледомлък беше вградил нещо, наречено Армитаж, в кататонната крепост на име Корто. Беше убедил Корто, че Армитаж е истинският, и Армитаж се беше движил, говорил, планирал, обменял капитал срещу данни, беше действувал от името на Ледомлък в онази стая в чибанския Хилтън… И сега Армитаж беше изчезнал, отвят от бурята на лудостта на Корто. Но къде беше бил Корто през всичките тези години?

Беше падал, обгорял и ослепял, от сибирското небе.

— Кейс, ще ти е трудно да приемеш нещата. Зная това. Ти си офицер. Специално подготвен. Разбирам те. Но, Кейс, Бог да ми е свидетел, ние бяхме предадени.

От сините очи потекоха сълзи.

— Полковник, ъъъ, кой? Кой ни е предал?

— Генерал Гирлинг, Кейс. Може би го познаваш под кодово име. Със сигурност познаваш човека, за който ти говоря.

— Аха — каза Кейс, докато сълзите продължаваха да текат. — Мисля, че го познавам. Сър, — добави той, подчинявайки се на внезапен импулс, — но, сър, полковник, какво точно трябва да правим? Сега, имам предвид.