Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Той беше толкова вглъбен в нещастието си, че изглежда не долови слабия вопъл, който се чу откъм палатката. Хети погледна към спуснатото платнище, след това към момчето и реши, че присъствието й щеше да бъде по-полезно някъде другаде.
Тя колебливо подаде глава в палатката.
Вътре не се беше променило почти нищо. Печката, леглото и люлеещият се стол си стояха на същите места. Дори походната маса с импровизираната люлка върху нея бяха на старите си места. Само че този път горещият, тежък въздух бе изпълнен с напрежение като при предстояща буря.
Майкъл и господин Райнър стояха близо до леглото. Хети забеляза госпожа Райнър, която лежеше със затворени очи, положила уморено глава върху възглавниците. След това Майкъл се раздвижи и Хети видя тънката, бледа ръка върху завивката. Плачът откъм люлката се усили и двамата мъже погледнаха през рамо, очевидно разкъсвани от това, че не можеха да решат кой има по-голяма нужда от тях.
— Да взема ли бебето? — попита Хети, когато срещна погледа на Майкъл.
Той погледна към господин Райнър, след това към жената на леглото. На слабата светлина в палатката лицето му изглеждаше по-тъмно, по-сурово, повече като изваяно от гранит вместо от плът. Поредният вопъл откъм чекмеджето върху масата разреши проблема.
— Да, моля те. Вземи цялото чекмедже, но ако я вдигаш, внимавай да не се отвие. Не трябва да стои на течение дори ако навън е топло. И преди това си измий ръцете. На печката има леген с топла вода и сапун.
Хети кимна. Внезапно усети как стомахът й се стяга нервно. Бе държала много от бебетата на съседките си в Бостън, но нито едно от тях не беше толкова малко колкото Ана Райнър. Тя изми ръцете си, както й беше наредено, и ги избърса с една кърпа, която изглеждаше, сякаш беше извадена от кашона с подаръци на госпожа Скогинс, след което се обърна към чекмеджето на походната маса.
Ана лежеше по гръб в средата на убежището си, свила в юмручета малките си ръчички, отворила широко уста, за да протестира срещу нечестността във вселената. Хети се увери, че тя не беше мокра, че нищо не й убива и че фланелената лента на стомахчето й си стои здраво на мястото и не я дразни. Което оставяше само една възможност.
Хети намери една бебешка бутилка с черен гумен биберон, която беше оставена върху печката и беше наполовина пълна с мляко. Тя допря длан до бутилката, за да провери дали млякото е достатъчно топло. Въпросът беше дали Ана можеше да напъха биберона в устата си? Хети се намръщи, когато погледна малката уста на бебето, а след това и биберона. Сети се, че бе чула Майкъл да споменава нещо за някакъв капкомер, но такъв не се виждаше наоколо, пък и защо някой щеше да си прави труда да слага биберон на бутилката, ако не бе възнамерявал да го използва?
Тя остави бутилката в ъгъла на чекмеджето, където натрупаните одеяла не й позволяваха да падне, след което сгъна краищата на други две одеяла във формата на палатка за Ана. Одеялата приглушиха донякъде плача на бебето, но не можаха да го заглушат напълно.
— Моята Ана…? — Гласът на Рут Райнър беше по-слаб от този на дъщеря й.
— Тя е добре — прошепна успокоително господин Райнър. — Гладна е.
— Гладна?
Хети си помисли, че долавя лека нотка на задоволство в прошепнатия въпрос.
— Да. Госпожица Малоун ще се погрижи за нея вместо вас, така че не трябва да се притеснявате. Не точно сега. Става ли? — Дори една тежко болна жена не можеше да обърка строгия, властен тон на Майкъл.
— Да… — отвърна госпожа Райнър. Ръката й се сви върху завивката — повече от яд и раздразнение, отколкото от болка, според Хети — след което бавно се отпусна. — Добре.
Хети хвана здраво чекмеджето от двете му страни и внимателно го повдигна и го изнесе от палатката. Движението, изглежда, не направи впечатление на Ана и тя продължи да плаче.
Когато Хети излезе, тя видя, че Самюъл я наблюдава с тревожния поглед на сърна, която всеки момент ще избяга в храсталака. Докато Хети вървеше към него, момчето се изправи бавно на крака.
— Тя не трябва да бъде изнасяна навън — каза той, докато оглеждаше с неодобрение камарата от одеяла.
— Доктор Райан каза, че може — отвърна Хети и остави чекмеджето до дънера. Огромното дърво щеше да послужи като предпазно средство, ако задухаше вятър. — Тя е недоволна от нещо, а майка ти има нужда от почивка.
Самюъл я погледна със съмнение.