Каменната маймуна
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Каменната маймуна». Краткое содержание книги:
Нюйоркската полиция е в безизходица. За пореден път, на няколко мили от Лонг Айлънд, е потопен кораб с китайски дисиденти. Някой преследва малцината оцелели и хладнокръвно ги избива. Оскъдните улики водят към наемния убиец Призрака, който изпълнява заповедите на анонимен поръчител. По горещата молба на властите в разследването се включва необикновеният екип Линкълн Райм-Амелия Сакс.
Ала заплетеният случай се оказва със също толкова задънени улици, колкото и лабиринтите в нюйоркското гето.
За 48 часа Призрака трябва да бъде заловен. Никой обаче не знае как изглежда той…
Седнал на един плаж в Батъри Парк Сити, Призрака наблюдаваше светлините на корабите в река Хъдсън, много по-спокойна, но и по-малко живописна от водите около Хонконг. Дъждът беше спрял, но вятърът още духаше силно, носеше бързо ниските пурпурни облаци, озарени от градските светлини. Измъчваше го въпросът: Как полицията е открила жилището на Ву?
Отговор не му хрумваше. Вероятно чрез агента, когото бяха убили, или чрез Ма — детективите не бяха повярвали, че председателят на тонга е бил убит от италианци. По новините съобщиха, че третият уйгур е мъртъв, а това означаваше, че трябва да плаща обезщетение на шефа на културния център.
Как бяха открили бегълците?
„Може би с магия…“
Не, никаква магия. Само този Линкълн Райм беше виновен. Сега имаше още доказателства, че противникът му и неговите сътрудници са неуморни и способни. Този път у хората, които го преследваха, имаше нещо много различно. Тези бяха по-добри от тайванците, по-добри от французите, по-добри от обикновените агенти на ИНС. Ако не беше онзи изстрел на Канал Стрийт, сега да е в ареста.
За момента беше в безопасност. Беше положил големи усилия да скрие лексуса, с който бяха избягали, повече, отколкото за хондата, открадната на плажа. Бяха се разделили веднага. При апартамента на Ву той бе носил маска, никой не ги беше проследил, а Кашгари нямаше никакви документи, които да го свържат било с Призрака, било с културния център в Куинс. Утре щеше да открие Чан. Две млади американки минаха бавно покрай него. Бъбреха. Това го дразнеше. Той престана да слуша думите им и насочи вниманието си към телата им.
Да устои ли?
Не, реши Призрака. Извади мобилния си телефон и преди волята му да е надвила, се обади на Индао и си уредиха среща. Тя звучеше радостно. С кого ли беше в момента?, запита се той. Какво ли правеше или говореше? Тази вечер нямаше да има много време за нея — беше изтощен от този безкраен ден. Ала — как само му се искаше да е близо до нея, да почувства стегнатото й тяло в ръцете си, да я гледа как лежи до него… Да я докосва, да прогони уплахата и гнева от почти катастрофалната случка на Канал Стрийт.
След като затвори, той си представи мелодичния глас на жената и продължи да гледа бързите облаци, неравните вълни…
„Разочаровай се, за да почувстваш удовлетворение.
Гладувай, за да се наситиш.
Загуби, за да победиш.“
В 21.30 Фред Делрей стана и се протегна, след това взе четири празни чашки за кафе от бюрото в манхатънския си кабинет и ги хвърли в препълненото кошче.
Край за деня.
Той прелисти доклада за престрелката на Канал Стрийт. Беше почти готов, но трябваше да го редактира на другия ден. Делрей обичаше да пише и му се удаваше (под псевдоним бе публикувал в няколко исторически и философски списания на различни теми), но точно тази творба се нуждаеше от сериозно премисляне.
Приведен над бюрото, той започна да нанася поправки и се зачуди защо изобщо работи по този случай.
Фредерик Делрей, с дипломи по криминология, психология и философия, избягваше свързаната с мислене полицейска работа. В задачите под прикритие той бе като Райм в криминологията. Известен като Хамелеона, той можеше да играе представител на всяка културна група, стига, разбира се, ролята да може да се изпълнява от мъж над метър и осемдесет и с кожа, черна като на етиопец. Това му предоставяше удивителен брой възможности — престъпността е може би единствената сфера на обществото, където хората се преценяват според способностите, не според расата им.
Талантът на Делрей и страстта му към полицейската работа обаче бяха довели до падението му. Той бе прекалено добър. Освен за ФБР бе изпълнявал задачи под прикритие и за Управлението за борба с наркотиците, Службата по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия и полицейските управления на Ню Йорк, Лос Анджелис и Вашингтон. Престъпниците, разбира се, също имат компютри, мобифони и имейли, така Делрей малко по малко се прочу в подмолния свят. Стана твърде опасно да му се поверяват задачи.
Повишиха го в надзорник на тайните агенти и доверените информатори в Ню Йорк.
Делрей би предпочел по-различна служба. Партньорът му, специален агент Тоби Дулитъл, бе загинал при бомбения атентат във федералната сграда на Оклахома Сити и това накара Делрей да се стреми с всички сили да влезе в антитерористичния отряд на Бюрото. С неохота обаче трябваше да признае, че желанието да заловиш престъпника не е достатъчно в този раздел на силите за поддържане на обществения ред (виж например Коу). Затова се задоволи да се занимава с това, в което беше най-способен.
Прикрепянето му към случая „Призрак-убиец“ отначало обърка Делрей; той никога не се беше занимавал с разследване на трафик на хора. Предположи, че го взимат заради добрата му информаторска мрежа в Манхатън, Куинс и Бруклин — където бяха съсредоточени китайските общности на града. Скоро обаче разбра, че традиционните начини за събиране на информация и вкарване на агенти под прикритие не действат. Като страстен киноман, Делрей бе гледал „Китайският квартал“, в който се показваше, че едноименният район в Лос Анджелис изобщо не се управлява по западните закони. Откри, че това не е художествена измислица на сценариста. И че важи в същата степен за китайските квартали на Ню Йорк. Правосъдието се раздаваше от тонговете и броят на сигналите до полицията от китайските общности бе много по-малък, отколкото в други райони на града. Никой не даваше информация на външни лица и агентите под прикритие биваха надушвани моментално.