Диво сърце
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: straton family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диво сърце». Краткое содержание книги:
С очи, по-сини от небето, Чандос разпалва в сърцето на невинното момиче буйна страст, макар че тъмните тайни, които измъчват душата му, я плашат. Опасностите, на които са изложени животът и чувствата им, ще ги научат да се доверяват един на друг… и ще дадат воля на дивите страсти, които само любовта може да укроти.
Девойката усети, че кръвта й се разпалва. Силата, която даваше оръжието, беше нещо опияняващо. Ръката й здраво стискаше пистолета. Сега вече не тя беше изплашената, а той.
— Запали лампата, но без резки движения… бавно, бавно, точно така — нареждаше му тя — Сега вече можеш да духнеш клечката. Добре! — Той изпълняваше всичко. — А сега ми кажи кой си ти, по дяволите!
— Марио.
— Марио ли? — Тя сбърчи вежди напрегнато. — Къде съм чувала това име…
Спомни си. Чандос го беше споменал, когато бълнуваше през онази нощ. Какво беше казал тогава? А, да, Калида да отиде в леглото при Марио или нещо такова.
— Значи ти си от приятелите на Калида? — с презрение каза тя.
— Братовчеди сме.
— А, значи братовчеди. Колко мило!
Тонът й го накара да изтръпне още повече.
— Дрехите ми, senorita18. Мога ли да се облека? Мисля, че съм направил грешка.
— Не, Марио, грешката не е твоя, а на братовчедка ти. Да, да, облечи се — голотата му беше започнала да я смущава. — И действай по-бързо.
Той наистина навлече дрехите си бързешком и когато се увери, че вече може да гледа не само лицето му, Къртни му хвърли преценяващ поглед. Беше голям мъжага — не толкова висок, колкото набит и мускулест, с грамаден гръден кош. Нищо чудно, че се беше почувствала като смачкана под тежестта му.
Боже мой, та той сигурно можеше да я счупи на две с ръчищата си. И положително щеше да постигне това, за което беше дошъл, ако беше решил да си послужи със сила. Слава на небесата, че явно не беше лош човек.
— Ами аз да си вървя — с надежда в гласа промълви той. — С ваше позволение, разбира се.
Това беше намек да свали пистолета, но тя не го направи.
— Един момент, Марио, какво точно ти каза Калида?
— Ами всякакви лъжи.
— Не се съмнявам в това, но какви по-точно?
Той реши да бъде прям, за да приключи по-скоро тази неприятна история.
— Каза, че вие, senorita, сте била проститутка и че сте дошла в Аламеда, за да започнете работа при Берта.
Бузите на Къртни пламнаха.
— Къщата на Берта да не е публичен дом?
— Si. При това доста добър.
— Ами тогава какво търся в тази къща, щом като имам намерение да се настаня там?
— Калида каза, че кракът ви е пострадал.
— Това е вярно.
— Каза, че ще останете при майка й само докато се оправите.
— Това не е всичко, Марио. Продължавай.
— Ами има и още, но се боя, че няма да ви се хареса.
— Е, нека все пак да го чуя — отвърна Къртни хладно.
— Каза ми, че имате нужда от мъж, senorita, че… не сте могла да чакате… докато се преместите при Берта. И че сте я помолили да ви намери някой, че… направо не можете да издържате повече.
— Но за какво са всичките тези лъжи! — избухна Къртни. — Наистина ли каза, че не мога да „издържам“?
Той закима енергично, като я гледаше напрегнато. Всяка черта на лицето й излъчваше ярост, а дулото на пистолета все така сочеше към сърцето му.
Следващата й реакция го изненада още повече.
— Можеш да си вървиш. Не, не си обувай ботушите, вземи ги и се махай. И още нещо. Марио, ако още веднъж те намеря в стаята си, ще ти пръсна главата.
Той не се усъмни в думите й.
35.
През цялата вечер Калида очакваше Марио да се върне в кръчмата. Когато стана вече късно и затвориха заведението, тя отиде да го чака в неговата стая. Той така и не се появи и към четири часа сутринта тя най-накрая заспа.
По същото време Къртни също чакаше Калида да се прибере вкъщи. Тя нервно крачеше из стаята и ядът й се усилваше. Чу, че Мама се прибра от гости в десет часа, но след това къщата остана тиха. Най-накрая се предаде. Можеше да отиде в кръчмата и да се изправи лице срещу лице с Калида, но никога не би го направила, така че й оставаше да чака до сутринта. Реши да поспи.
Независимо, че не си бяха доспали, и двете — Калида и Къртни, се събудиха рано в неделната утрин. Ще се отнасяше до Калида, за нея това беше истинско чудо, защото тя винаги спеше до късно. Но сега нямаше търпение да научи какъв е резултатът от номера. Марио така и не се прибра и тя предполагаше, че в края на краищата е успял да съблазни онази gringa и е прекарал при нея цялата нощ. Е, ако наистина беше станало така, то тя трябваше да напрегне мозъка си, за да намисли най-подходящия начин да съобщи новината на Чандос. И тя излезе от кръчмата с усмивка на уста.
Марио я наблюдаваше през прозореца как се приближава по улицата с наперената си походка. Обичаше тая puta и я мразеше в същото време. Беше му изиграла мръсен номер, но това щеше да й бъде за последно. Вече знаеше какво е крила неговата братовчедка. Беше му ясно, че тя ще остане да го чака, за да научи какво е станало, затова реши да не се прибира. Така тя щеше да си помисли, че всичко се е развило според плана й. Вместо това той беше отишъл при Берта и се беше напил. Не беше мигнал през цялата нощ.
18
Госпожица (исп.) — б.пр.