Зимни огньове

— От дълго време не бях виждала сина си толкова спокоен и в добро настроение. Дължим го на тебе.

— Грешиш.

— Напротив, сигурна съм. Той не искаше да се поддаде на чара ти и се бореше със себе си, но се предаде. Нима сама не си забелязала разликата?

Брена кимна. Да, след болестта й Гарик наистина се беше променил. Възможно ли е да се е влюбил в нея? Тя се страхуваше да се задълбочава в такива мисли и затова бързо смени темата.

— Ще мога ли да видя леля си?

— Разбира се. А, ето я и нея. Аз ще ви оставя, за да можете да си поговорите на спокойствие.

Очите на Брена се напълниха със сълзи, когато двете с леля й се прегърнаха. Седнаха една до друга, а Брена продължаваше да държи ръцете на Лини. Тя критично огледа леля си и отбеляза, че въпреки годините Лини продължава да изглежда много добре. Дори в очите й имаше младежки блясък.

— Изглеждаш добре, лельо.

— Елоиз ме накара да се почувствам като член на семейството. Да, наистина нямам от какво да се оплача.

— Сега вече съм спокойна. Само да знаеш колко често си мислех за теб и исках да дойда да те видя, но Гарик не ми разрешаваше.

— Аз чувах много за теб, Брена. Елоиз ми казваше всичко. Зная, че в началото си била много упорита, но аз бях сигурна, че ще се държиш така. Знам, че си се опитала да избягаш, а след това си била много болна. Толкова много се тревожих за теб. Но ето те сега тук. Изглеждащ чудесно и вдъхваш уважение.

— Уважение?

— Ти си тук като гостенка, не като робиня на Гарик. Да, той те е уважил с тази чест.

— Тук съм, за да му прислужвам, когато има нужда от това.

— Хайде, Брена. Тук има толкова много жени за тази работа. Защо ще те облича по този начин, ако те е довел да му прислужваш? Бях с Елоиз, когато той я помоли да ушие тази рокля. Каза, че трябва да бъде като на жените на викингите, защото ти вече си една от тях.

Брена сключи вежди.

— По никакъв начин не съм му показала, че съм щастлива тук. Той знае, че ако мога, отново ще избягам. Защо е казал, че съм една от тях?

— Сигурно си го накарала да повярва в това. Но ти не трябва да бягаш пак. Ако го направиш и Гарик не те намери, аз много ще се тревожа за теб.

— Когато тръгна, ще взема и теб и заедно ще преминем морето — каза Брена, но й беше трудно да вярва на собствените си думи. И въпреки че с това се опита да ободри леля си, тя само я натъжи.

— Брена, аз вече си мислех, че си преодоляла някои неща в характера си, но сега виждам, че само ми се е искало да бъде така. Една зряла жена би приела съдбата си, която я е изпратила тук. Тя би била щастлива, че е оцеляла, и би се опитала да се приспособи към новия си живот, защото вече нищо не я свързва с миналото.

— Както ти направи?

— Да. Това е единственият начин, Брена. Ако ние постоянно мислим за миналото, само ще страдаме. Всъщност животът ми тук не е чак толкова лош, така че аз нямам от какво да се оплаквам. Елоиз ми е добра приятелка. Тя не се обижда, когато Анселм ме посещава, така че имам и мъж, който е много внимателен с мен.

— Престани! Не искам да слушам повече.

— Бъди разумна, Брена. Гарик те харесва, това всички го виждат. Само да пожелаеш, би живяла по съвсем различен начин.