![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
— Възхищавам ти се — каза той, като гледаше плака та с бебешките храни на стената.
Лий кимна, но не каза нищо. Очите й бяха уморени.
— Хайде да идем някъде да хапнем — предложи тя.
— Къде?
— Не знам. Където и да е.
— Днес се срещнах със Сам. Прекарахме два часа заедно.
Лий се облегна на стола и бавно вдигна краката си върху бюрото. Както обикновено, носеше избелели джинси и риза.
— Вече съм негов адвокат.
— Подписа ли споразумението?
— Да. Той сам го изготви, четири страници. И двамата подписахме, така че сега трябва да действам.
— Страх ли те е?
— Ужасно. Но мога да се справя. Следобед говорих с един репортер от „Мемфис прес“. Дочули, че Сам Кейхол ми е дядо.
— Ти какво му каза?
— Всъщност не можех да отрека, нали? Искаше да ми зададе всякакви въпроси за семейството, но аз бях съвсем пестелив. Казах му, че баща ми е умрял в Калифорния, но само толкова. Сигурен съм, че ще започне да рови и ще узнае повече неща.
— А за мен каза ли му?
— Не, разбира се, но той ще започне да рови. Съжалявам.
— За какво съжаляваш?
— Че може би ще открият истинската ти самоличност. Ще те заклеймят като дъщерята на Сам Кейхол, убиеца, расиста, антисемита, терориста, клановеца, най-възрастния затворник, който ще бъде отведен в газовата камера и убит като животно. Ще те принудят да напуснеш града.
— Преживявала съм и по-лоши неща.
— Какви?
— Да бъда съпруга на Фелпс Бут.
Адам се засмя и Лий също опита да се усмихне.
Някаква жена на средна възраст бутна леко отворената врата и съобщи на Лий, че е свършила работата си за деня и си отива. Лий скочи и й представи красивия си млад племенник Адам Хол, адвокат от Чикаго, който й е дошъл на гости. Жената го огледа с интерес и излезе от кабинета.
— Не трябваше да го правиш — каза Адам.
— Защо не?
— Защото утре името ми ще бъде във вестниците — Адам Хол, адвокат от Чикаго и внук.
Лий се понамръщи, осъзнала думите му. Вдигна рамене, сякаш не даваше пет пари за това, но Адам видя страха в очите й. Сигурно се бе ядосала за глупавата си грешка.
— Голяма работа — каза тя, взимайки чантата и куфарчето си. — Хайде да потърсим някой ресторант.
Отидоха до съседното бистро, италианско заведение с малки маси и дискретно осветление. Седнаха в един тъмен ъгъл и поръчаха за нея чай с лед, а за него — минерална вода. Когато келнерът се отдалечи, Лий се облегна на масата и рече:
— Адам, трябва да ти кажа нещо.
Той кимна мълчаливо.
— Аз съм алкохоличка.
Адам присви очи и се вцепени. Бяха пили заедно през последните две вечери.
— От десет години — обясни тя тихо през масата. — Най-близкият човек се намираше на шест-седем метра от тях. — Имаше много причини за това, може би се досещаш за някои. Бях на лечение и издържах около година. После отново постъпих в болница. Лекувала съм се три пъти, последния беше преди пет години. Никак не е лесно.
— Но снощи ти пи. Няколко чаши.
— Знам. И предишната вечер. А днес излях всички бутилки и изхвърлих и бирата. Вкъщи не остана нито капка.
— За мен това няма значение. Надявам се, че не аз съм причината.
— Не. Но се нуждая от помощта ти, разбираш ли? Ще живеем заедно два месеца и ще имаме и трудни моменти. Просто трябва да ми помогнеш.
— Разбира се, Лий. Трябваше да ми кажеш, още когато пристигнах. Аз самият не пия много. Мога и въобще да не пия.
— Алкохолизмът е странно нещо. Понякога мога да гледам как хората пият и това въобще не ме съблазнява. Друг път само при вида на реклама за бира се изпотявам. Или като видя в някое списание реклама на вино, което обичам, ми се допива толкова много, че чак ми прилошава. Борбата е ужасно мъчителна.
Келнерът донесе питиетата. Адам се страхуваше да докосне минералната си вода. Изля я върху леда и я разбърка с лъжичка.
— Има ли други алкохолици в семейството? — попита той, почти сигурен в утвърдителния отговор.
— Мисля, че не. Сам излизаше понякога за по едно, когато бяхме малки, но никога не пиеше пред нас. Майката на майка ми беше алкохоличка и затова майка ми не се докосваше до чашата. Въобще вкъщи не се пиеше.
— А при теб как стана?
— Постепенно. Когато напуснах дома ни, просто нямах търпение да опитам, защото алкохолът беше табу за нас с Еди. После срещнах Фелпс, а в неговото семейство се пие много. Отначало това беше начин да забравя, а после се превърна в необходимост.
— Ще направя всичко, което зависи от мен. Съжалявам.
— Не съжалявай. Приятно ми беше да пийна с теб, но е време да се откажа. Провалям се вече три пъти и всичко започва с мисълта, че мога да пийна една-две чашки и после да спра. По едно време цял месец пих по чаша вино дневно. После увеличих на чаша и половина, после на две и три. После отново лечение. Алкохоличка съм и никога няма да се оправя.