Якешину
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Серия: Японски загадки #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Якешину». Краткое содержание книги:
— Виждам Буда. Виждам истината! — зареди той трескаво. Благоговение замъгли погледа му. Потръпна за последен път и застина.
Доктор Мива клекна, огледа го и вдигна очи към Анраку.
— Умря…
Анраку засия.
— Добра работа — похвали го той. Кумаширо кимна, изразявайки с неохота привидно одобрение; ревност присви очите на Джункецоин.
— Ще посрещнем съдбата си добре подготвени… — и тя излезе от лабораторията.
По заповед на доктор Мива оцелелите послушници отнесоха трупа в крематориума. Припяването им заглъхна нататък по тунела. Кумаширо и Джункецоин изостанаха зад всички.
— Поздравления — произнесе язвително Кумаширо.
А Джункецоин каза подигравателно:
— Имаш късмет, че формулата проработи. Анраку ми каза вчера, че след провала ти в Шинагава няма да търпи нов неуспех…
— Шинагава бе просто един експеримент — възрази ядно докторът. — Пробите и грешките са необходима част от научния прогрес…
— Прогрес, значи? Прогрес ли беше онази формула, която взриви храма в Шинагава? — Джункецоин се засмя и после се промъкна покрай доктор Мива. — Защо се преструваш, че не ме харесваш, когато и двамата знаем, че отчаяно ме желаеш? — той усети мускусния дъх на парфюма й, почувства топлината на тялото й. Неочаквано го заля палещо желание. Спомени за други подобни мигове замъглиха съзнанието му. Работейки ден след ден със сестра Чие, той бе изпитвал неистов копнеж по нея въпреки отвращението, което съзираше в очите й. Тя, също като Джункецоин, го възбуждаше без всякакво намерение да удовлетвори копнежите му. Сега Джункецоин вдигна ръка към лицето му и бръсна с ръкав бузата му. — Бъди мил с мен, а пък аз може да кажа някоя добра дума за теб пред Анраку…
Гневът на Мива избухна.
— Остави ме! — изкрещя той, размахвайки ръце. Бутна Джункецоин встрани. Дъхът му свистеше яростно, докато вземаше една стъкленица от тезгяха. — Махай се или ей сега ще ти плисна в лицето тази киселина. Ще станеш по-грозна и от мен и Анраку вече няма да те желае. Ако не престанеш да ме тормозиш, ще кажа на сосакан Сано защо мразеше Чие и защо я уби…
Страхът, който се мярна в очите на Джункецоин, го изпълни с удовлетворение. Тя хукна навън, а Мива се вкопчи в ръба на масата в опит да се овладее. За да успее, трябваше да се владее. Не биваше да се проваля отново. На никаква цена!
Глава 26