Убий всички адвокати
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: solomon vs. lord #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убий всички адвокати». Краткое содержание книги:
Кой не иска да убие адвокат? Сто и петдесет килограмов марлин пред вратата си е доста смъртоносна заплаха, дори и според стандартите на Южна Флорида. Как Стив Соломон ще обясни на съдружничката си, че бивш клиент желае смъртта му? Виктория Лорд е свикнала с минаването напряко в името на победата… но да нарушиш закона, за да загубиш? Соломон и Лорд са атакувани от местно радио, известен психиатър иска да стане първа дружка на Стив, убиец е пуснат на свобода. Дали разрастващата се катастрофа — професионална и лична — ще сложи край на известното адвокатско дуо „Соломон и Лорд“?
Предусещаше повратна точка. И то точно навреме. Отношенията им бяха станали наистина обтегнати.
Може би вината беше нейна. Стив беше подложен на такова напрежение, откакто Кригър се беше намъкнал обратно в живота му. После и двете обвинения за побой. И Джанис, която заплашваше да го съди за попечителството.
— Трябва да проявяваш повече разбиране и да не си толкова настойчива, скъпа.
Колкото и да беше учудващо, това бяха думите на майка й снощи. Двете с Кралицата бяха вечеряли в „Норманс“ в Гейбълс и над костура със сос от манго и бутилката „Зинфандел“ майка й беше дала воля на топлите чувства, които питаеше към Стив.
— Стивън има добро сърце. Боя се, че понякога си прекалено сурова с него.
— Аз? Сурова?
— Съдиш го прекалено строго. И ако ми позволиш, малко си заядлива и дребнава.
— Какво!?
— Мислех, че съм те възпитала да си по-забавна.
— И кога по-точно си го направила, майко? Докато беше в Гщаад или в Монако?
— Не бързай да се заяждаш. Казвам само, че една жена трябва да подкрепя мъжа си. Стив в момента е като тенджера под налягане. И да правиш сцена, защото случайно е говорил с необлечено момиче, е, според мен това е малко дребнаво.
Виктория бе прекалено шашната, за да се ядоса. Кралицата рядко говореше толкова пространно за някой друг освен за себе си. И беше направо нечувано, все едно беше станало слънчево затъмнение, тя да каже нещо хубаво за Стив. Но за втори път в продължение на няколко дни заставаше на негова страна. Какво ставаше? Озадачаващото бе, че от пудинга с раци за предястие до банановия крем брюле за десерт от майка й на практика бликаше благоразположение към Стив.
— Кога ще се преместите да живеете заедно, скъпа?
— Закъде да бързаме?
— Хвърлила съм око на един очарователен, сгряващ дома подарък.
— Значи изведнъж реши, че Стив е подходящ за мен?
— Можеш да ми се довериш, щом става дума за мъже, скъпа. Въпреки бодливата си външност дълбоко в себе си Стивън е любвеобилен и грижовен мъж и те обожава.
Какво по-точно бяха сложили в газираната вода?
Но колкото повече си мислеше за Стив, толкова повече се уверяваше, че майка й е права.
„Което значи, че съм била права през цялото време. Като се почне от нощта в гората от авокадо — гората от авокадо на Брус, — когато се измъкнах със Стив“.
Той имаше толкова много добри качества. Любовта му към Боби. Търсенето на справедливост, макар че пътят, по който вървеше, обикновено кривваше от отъпкания коловоз. Необичайното му чувство за хумор. И, разбира се, още нещо, което майка й беше подметнала, докато пиеше коняка след вечеря.
— Мога ли да предположа, че Стивън го бива в леглото?
— Можеш да предполагаш каквото си пожелаеш, майко.
— Винаги съм харесвала стройни и жилави мъже. Стив ми се струва доста подвижен.
В момента господин Подвижен беше в задния двор и палеше барбекюто. Вратни пържоли, сладки картофи, салата с пармезан, последвани от обсъждане на чувства заедно с лимоновия пай. Да, вечерта щеше да е специална.
След пет минути Стив влезе в кухнята и тръгна право към хладилника. Каквото са обувките и чантите за жените, помисли си Виктория, това са хладилникът и телевизорът за мъжете. Отвори го и извади една студена „Сам Адамс“.
Обичаше студена бира и недопечена пържола. Обичаше бяло вино и печена сьомга. Но днес тези неща нямаха значение. Днес щяха да се сближат още повече. Виктория го усещаше.
— След колко ще сложиш пържолите? — попита тя.
— Още малко. Въглищата трябва да станат на жар. Тайната на страхотната пържола е…
— Жарта. Изпечена отвън и сочна отвътре. Знам, знам. Нали моята ще я опечеш хубаво?
Той направи физиономия.
— Щом държиш. Къде е Бобстър?
— В стаята си. Учи.
— Сам?
Тя му отвърна с горчива усмивка. Боби беше унил, откакто беше прокуден от къщата на Голдбърг и на Мария й беше забранено да припарва до Къмкуот Авеню. С кралски декрет от Муньос-Голдбърг.
Джанис допълнително усложняваше ситуацията. Стив започна да й разрешава да посещава Боби, но засега не й позволяваше да го извежда сама. Страх го беше, че може да го отвлече.
Стив вдигна купата със салата и я разтръска, за да разбърка марулята, доматите и краставичките, нарязани на тънко, както ги обичаше.
— Направила си страхотна салата.
— Благодаря. — Тя отпи от виното и го остави да продължи, без да го прекъсва. Когато свидетелят е готов да говори, най-добре е да си мълчиш.
— Направо си страхотна в кухнята — продължи той. — Много съвременни жени изобщо не отделят време за готвене. Но начинът, по който ти съчетаваш работата и всичко останало, е доста впечатляващ.