Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
Джордан вдигна чашата си, наблюдавайки жена си. Можеше да има само две възможни причини да настоява за тази среща, помисли си той. Първата бе, че тя наистина вярваше, че е влюбена в Тони, и затова искаше да се омъжи за него. Ако случаят бе такъв, щеше да започне, казвайки му го открито — понеже тя беше искрена. Втората възможност бе, че иска да е омъжена за този, който носи титлата херцог на Хоторн. Ако беше така, сега щеше да се опита да го предразположи по някакъв начин, с някакви женски тактики. Но първо щеше да го изчака да се поуспокои малко — и точно това правеше в момента.
Джордан пресуши чашата си.
— Чакам — изстреля изведнъж.
Александра подскочи и се обърна с лице към него, ужасена от язвителния му тон.
— Аз… аз знам това — рече, решена на всяка цена да говори с него колкото се може по-спокойно и да му обясни пределно ясно, че не желае повече да е грижа и отговорност за него. От друга страна, не искаше да направи или да каже нещо, което можеше да му разкрие колко наранена, ядосана и разочарована се бе почувствала, когато бе научила истината за него. Нито на каква глупачка се бе направила, скърбейки за най-големия развратник в Лондон. Дилемата ставаше още по-сложна от факта, че Джордан едва ли щеше да реагира разумно на скандалната идея за развод. — Не съм много сигурна откъде да започна — каза колебливо.
— В такъв случай — саркастично я сряза той и погледът му се плъзна по прекрасната булчинска рокля с цвят на нежен скреж — нека направя няколко предложения. Ако възнамеряваш да ми кажеш сърцераздирателно колко много съм ти липсвал, опасявам се, че тоалетът ти е меко казано неподходящ. Би било разумно да го смениш. Между другото роклята ти наистина е красива и екстравагантна. Аз съм платил за нея, нали?
— Не… тоест, не съм сигурна…
— Остави това — прекъсна я язвително. — Да продължим с този фарс. Тъй като очевидно не можеш да се хвърлиш в прегръдките ми и да изплачеш реки от радост по случай завръщането ми, облечена в булчинска рокля, ще трябва да измислиш друг начин да ме предразположиш ида ми поискаш прошка.
— Да ти поискам какво?! — извика Алекс, след като възмущението й надви страха.
— Защо не започнеш, казвайки ми колко силно си скърбяла, когато си разбрала за моята ненавременна кончина? — продължи той, пренебрегвайки гневния й изблик. — Да, това би прозвучало добре. После, ако успееш да пуснеш една-две сълзи, би могла да ми кажеш как си умирала от мъка, как си плакала и как си изричала молитви за мен…
Думите му бяха толкова близо до истината, че гласът й потрепери от срам и гняв:
— Престани! Нямам намерение да правя нещо подобно! И още повече, ти, арогантен лицемер, твоята прошка е последното нещо, от което се нуждая.
— Това бе много глупаво от твоя страна, мила — промърмори нежно херцогът, отдалечавайки се от камината. — В моменти като този са по-подходящи нежност и деликатни сълзи, а не обиди. Освен това твоя първа грижа би трябвало да бъде смекчаването на гнева ми. Амбициозни жени, които жадуват да станат херцогини, трябва да се стараят да бъдат по-добронамерени към всеки свободен херцог. И така, след като не можете да смените тоалета си и не можете да плачете, защо не опитате да ми кажете колко съм ви липсвал — предложи й той. — Липсвах ви, нали? И при това много, бих се заклел. Толкова много, че сте решили да се омъжите за Тони само защото той, ъ-ъ-ъ, прилича на мен. Така е, нали? — подигравателно довърши.
— Защо се държиш така? — проплака Александра.
Без да си дава труд да отговори, той се приближи, надвисвайки над нея като тъмен и мрачен облак.
— След ден-два ще ти кажа какво съм решил да правя с теб.
Алекс беше ядосана и объркана. Джордан Таунсенд нямаше никакво право, пито дори причина да се държи като обиден и възмутен съпруг.
— Не съм ти домашен любимец! — избухна тя. — Не можеш да се отървеш от мен като… като някаква мебел.
— Не мога ли? Не ме предизвиквай! — скастри я той.
Александра се опита да открие начин да смекчи безразсъдния му гняв. Прокарвайки ръка през косата си, отчаяно търсеше някакво разрешение. Тя бе невинната и наранената в тяхната връзка, но в момента той бе силната и опасна страна и затова се опита да го вразуми:
— Виждам, че си ядосан…
— Колко наблюдателно от твоя страна — иронично изрече той.
Без да обръща внимание на забележката му, Александра запази хладнокръвие.
— И също така виждам, че няма смисъл да се опитвам да те вразумявам, когато си в такова настроение…
— Можеш да пробваш — подкани я той, но погледът му й казваше друго. Пристъпи заплашително към нея.