Битката

Беше виждал жертви на „Тейзър“. Обикновено се съвземаха с чудовищно главоболие, защото полицейските шокови палки „Тейзър“ винаги бяха нагласени на минимално напрежение.

Но този накрайник за пушка не беше стандартно полицейско пособие. И ако Куейд наистина беше от АНС, кой знае с колко ли волта работеше това чудо.

Суейн погледна Рийз, забила муцуна в плитката локва. Едно нещо бе сигурно: „Тейзър“-ите на АНС не бяха предназначени само да зашеметяват. В този имаше достатъчно напрежение да убие Рийз.

Суейн държеше пушката в ръцете си. С този празен пълнител и изгорял „Тейзър“ тя беше безполезна. Той я хвърли настрана и клекна да огледа телата на Куейд и Мартинес. Може да имаха някакви други оръжия.

Зиг-зауерът на Мартинес — по-точно каквото бе останало от него — лежеше във водата. Беше сплескан — вероятно Рийз бе стъпила върху него — вече не беше нищо друго освен парче нагънат метал и няколко счупени пружини.

Суейн пребърка джобовете на двамата агенти. Намери два уоки-токи „Моторола“, четири резервни батерии за „Тейзър“-а, резервни пълнители за Зиг-зауера, две телескопични полицейски палки — и всеки от тях имаше по две гранати със сълзотворен газ.

Зачуди се дали сълзотворният газ влияе на каранадоните — вероятно не. Ако използваше гранатите, най-много да осакати себе си. Радиостанциите също не вършеха работа — в края на краищата на кого ли щеше да се обади? А и палките едва ли щяха да му помогнат срещу някой като Белос. Не, Харолд Куейд и неговият партньор не му предлагаха много.

Зачуди се как са влезли в библиотеката. През паркинга най-вероятно. Но сигурно нещо се бе объркало — иначе щеше да има поне още десетина души с тях и много повече арсенал. Едва ли щяха да тръгнат да ловят извънземни само с една пушка и един пистолет.