Войнствена любима
- Автор: Лий Тамара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войнствена любима». Краткое содержание книги:
— Съвсем сама? — чу до себе си подигравателен глас, който грубо прекъсна мислите й.
Лиз-Ан обърна рязко глава и срещна погледа на Филип Чаруик. Той стоеше на не повече от два метра от дясната й страна, едва сдържайки гнева и раздразнението си. Тя почувства да я обзема страх.
— Не, не съм сама — отвърна тя. — Сър Уолтър отиде да ми донесе нещо за хапване.
Думите й имаха за цел да го предупредят, а не просто да го информират. Той обаче не обърна внимание на скрития им смисъл.
— А къде е онова копеле? — попита. Думите му бяха пълни със сарказъм. — Любопитно, дали и той като мен не презира онова, което има? Дали не търси забавления другаде?
Лиз-Ан обърна възмутеното си лице към него. Думите му, които разкриваха истинската причина той да я отблъсне преди години, й причиниха дълбока болка. Бяха повече от жестоки. Сви длани в юмруци, готова да го нападне. Но после се сети, че носи рокля, и успя да потисне порива си. Не искаше да се унижава пред него. Изправи гордо рамене и мина покрай него, като че ли той не съществуваше. Той обаче се възползва от близостта й и грубо хвана ръката й.
— Нима мислиш, че бих се оженил за жена, която с такава радост се отдава на друг? — изсъска той. — Не! Благодарен съм ти, че избра онова копеле!
— Думите ти имат за цел да убедят самия теб, а не мен — отговори Лиз-Ан и се взря в зачервените му очи. — Преди малко изглеждаше силно разочарован от това, че отклоних предложението ти.
— Не бива да бъркаш желанието ми да притежавам тялото ти с нещо друго — каза той. — Това, че сега си омъжена за друг, не означава, че не можеш да споделиш леглото ми. А аз твърдо съм решил да те имам.
Тя се опита да освободи ръката си.
— Пусни ме! — каза, като потисна желанието си да извика така, че да я чуят всички в залата.
Пръстите му се забиха така дълбоко в плътта й, че почти докоснаха костта. Тя се огледа отчаяно наоколо, но всички като че ли бяха изчезнали някъде. Дали да не рискува и да не направи неприятна сцена?
— Никой няма да забележи, ако се измъкнем. — Влажният му дъх стигаше до ухото й. — Ела с мен и аз ще те науча на удоволствията на плътта.
В гърлото й беше заседнала буца, душеше я. Нещо я изгаряше отвътре. Преглътна тежко и се обърна към него.
— Ти ме желаеш? След като съм първата курва в Англия? След като ме обвини, че съм била с всеки мъж?
Очите му като че ли щяха да изхвръкнат.
— Значи е истина, не си любовница на барон Уордю — заключи той.
Тя отново преглътна, но успя да потисне желанието си да извърне очи. В душата й се бореха различни чувства — гняв, отвращение, страх. Гордостта й не би позволила най-слабото от трите чувства да вземе връх. Разчиташе много на гнева.
— Нима мислиш, че щях да го отрека? — Тя се засмя горчиво. — Не, горда съм, че му се отдадох. Той е изключителен любовник. И мислиш, че ще ти разреша да ме докоснеш, след като имам него? Той ме задоволява напълно. — Видя как цветът на лицето му се променя. — Не — завърши тя, — не бих се унижила да легна с теб. Не можеш да ме научиш на нищо, което съпругът ми вече да не ми е показал.
Филип бавно се съвзе след словесната й атака.
— Ще те имам, Лиз-Ан Уордю — каза той глухо. — И когато се отърва от съпруга ти, няма да ти предложа женитба.
Макар заплахата му да я разтърси, тя успя външно да запази спокойствие. Той вече не гледаше нея, а някъде зад рамото й.
— Пусни ме — каза тя и се изненада, когато той незабавно се подчини. Погледна през рамо и разбра, че го е принудило завръщането на Уолтър. А зад него вървеше Рейналф. Изражението му не предвещаваше нищо добро. Той неспокойно местеше поглед от нея към него.
— Съпругът ти — каза Филип, като я погледна за последен път. — Той не ти ли напомня за някого, за някой разбойник, например? — И с подла, многозначителна усмивка, се смеси с тълпата.
Някой разбойник. Лиз-Ан гледаше след него и чувстваше как стените се приближават, как я притискат и задушават, как гневът изчезва и на негово място идва страхът — чувството, което напразно се опитваше да прогони. С ръка, притисната към гърлото си, тя дишаше на пресекулки. Подът се люлееше под краката й. Не, не можеше да припадне сега. Не тук. По гърба й лазеха студени тръпки. Завъртя се, за да посрещне Рейналф и Уолтър. Лицата им бяха близо, но като размазани. Успя да види тревогата, разкривила чертите и на двамата. Премигна бързо няколко пъти, за да може да фокусира поглед върху Рейналф. Но всичко се размаза, а после напълно изчезна. Разбра, че пада, и инстинктивно протегна ръце напред. Малко преди да изгуби съзнание, почувства как я обгръщат силните ръце на Рейналф.