Въоръжени мъже

— Фартинг?

— Не ставай глупав! Струва поне пет долара на месец!

— Аха! — Керът отново отметна в книжката. — Това ще да е от инфлацията, разбира се. И очаквам, че имате тенджера… имате ли поне 2 1/3 акра земя и повече от половин крава?

— Добре, добре — примири се Мълдуун. — Това е някаква шега, нали?

— Мисля, че може би квалификацията за имущественото състояние може да се снеме — реши Керът. — Тук пише, че тя може да се снеме за гражданин с добро име. Най-накрая, имало ли е, по ваше мнение, непоправимо нарушение на закона и реда в града?

— Те преобърнаха количката на Диблър Гърлото и го накараха да изяде две от пирожките си с наденички!

— О, не думай! — сепна се Колън.

— Без горчица!

— Мисля, че в такъв случай отговорът е „Да“.

Керът отново отметна страницата, после затвори книжката с твърд замах.

— Най-добре да вървим.

— Беше ни казано… — започна Колън.

— Съгласно Законите и Порядките на Анкх-Морпорк — изрече Керът, — всички жители на града, в моменти на непоправимо нарушаване на закона и реда, трябва, при молба на офицер на града, който е гражданин с добро име, — тук пише много за имоти и подобни, и после продължава, — да се обединят във войска за защита на града.

— Какво означава това? — озадачи се Ангуа.

— Милиция… — разсъждаваше Сержант Колън.

— Почакайте, вие не можете да направите това! — стресна се Мълдуун. — Това са глупости!

— Такъв е законът. Никога не са го отменяли — каза Керът.

— Ние никога не сме имали милиция! Никога не ни е трябвала!

— Досега, струва ми се.

— Сега, виж какво — опита пак Мълдуун, — вие ще се върнете с мен в Двореца. Вие сте хора от Стражата…

— И ще защитим града — съгласи се Керът.

Хората се стичаха покрай Наблюдателницата. Керът спря двама от тях по простия начин — протегна ръка.

— Господин Попли, нали? Как върви бакалницата? Здравейте, госпожо Попли.

— Не сте ли чули? — отвърна шашардисаният човек. — Троловете са подпалили Двореца!

Той последва погледа на Керът нагоре по Широката Улица, където Дворецът стоеше тумбест и тъмен на ранния вечерен здрач. Необуздани пламъци изобщо не успяваха да се издигнат от всеки прозорец.

— Божичко — подсмихна се Керът.

— И джуджета чупят прозорци и всичко! — каза бакалинът. — Даже и кучетата не са в безопасност.

— Не можеш да им имаш вяра — сговорчиво отбеляза Къди.

Бакалинът се опули срещу него.

— Ти джудже ли си?

— Удивително! Как наистина го правят хората — каза Къди.

— Е, аз се махам! Няма да спра, за да гледам как малките дяволчета изнасилват госпожа Попли! Знаете какво казват за джуджетата!

Стражата наблюдаваше как двойката се изгубва отново в тълпата.

— Ами аз не знам — промърмори Къди, към никого определено. — Какво казват за джуджетата?

Керът хвана един човек, който буташе количка.

— Бихте ли имали нещо против да ми кажете какво става, сър? — каза той.

— И знаете ли какво казват за джуджетата? — обади се глас зад него.