„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Гръцката армия отби не само атаките на италианофашистките окупатори, но на 14 ноември 1940 г. сама премина в контранастъп-ление, нанасяйки главния удар в направлението на Гикастро — Валона (схема 17). Към средата на октомври гръцката армия имаше в състава си 12 пехотни и 2 кавалерийски дивизии, 3 пехотни бригади. Италианската армия беше усилена с две пехотни дивизии и един полк берсалиери.198
За планинска война италианофашистките войски не бяха подготвени. Стана ясно, че албанските ръчни колички и катъри са по-необходими, отколкото автотранспортът, тъй като там, където се предполагаше, че има планински пътища, се оказаха само пътеки. Но италианците в началото нямаха нито достатъчно катъри, нито батальонни повозки. Товарните автомобили можеха да се движат само в отделни направления.
Италианските войски действуваха по долините, а гръцките по склоновете и хребетите, като заемаха на тях господствуващите позиции. Италианското командуване не съумя да организира тясно взаимодействие между пехотата и артилерията. За разлика от италианската гръцката артилерия се използуваше масирано. Това позволи на гърците в участъка на главния удар да получат огнево превъзходство при общо неизгодно съотношение в артилерийски средства.
Увлечението на италианците в стратегическите бомбардировки вместо насочване усилията на авиацията за поддръжка на сухопътните войски доведе до това, че гръцкото командуване без пречки прехвърляше допълнителни сили на фронта и ги съсредоточаваше в направлението на главния удар за преминаване в контранастъпление.
На 15 ноември италианофашисткото командуване съобщи в Рим, че недостига артилерия. Не достигат също така и резерви. За да ускори прехвърлянето на резервни части, Мусолини се обърна към Хитлер с молба да му изпрати транспортна авиация.
Хитлер разбра, че е настъпил удобен момент за намеса. В писмото си от 20 ноември 1940 г. до Мусолини той предложи на фашистка Италия освен транспортна авиация голяма група самолети „Юнкерс-88“ при условие, че в Средиземно море ще бъдат създадени „две големи оперативни зони: италианска зона, която общо ще обхваща италианското и албанското небе, а така също и Египет, и германска оперативна зона, която при наличието на нашите бомбардировачи с далечен радиус на действие ще обхване предимно източната част на Средиземно море“199. Тази зона трябваше точно да разграничи сферите на интересите на фашистка Италия с хитлеристка Германия в Средиземно море.
Мусолини беше принуден да се съгласи на такива условия. Фашистка Италия се поставяше под пряка зависимост от своя съюзник по грабеж.
Източната част на Средиземно море попадна в германската оперативна зона не случайно, тя беше избрана от Хитлер, защото през Близкия Изток минава най-краткият път за Индия. Хитлер използува тежкото положение на Италия, за да проникне в нейните сфери на влияние и интереси. Тържествените уверения които Рибентроп даде на Мусолини през март и септември на 1939 г., че Средиземно море не интересува Германия и че Германия признава на Италия изключителните права в Средиземно море, бяха отхвърлени.
След разпределяне на оперативните зони в Средиземно море немците създадоха на о. Сицилия авиационни бази, които осигуряваха сигурен плацдарм за агресивните им действия за целия африкански континент.
Италианското върховно командуване получи в свое разпореждане 50 германски транспортни самолета. С помощта на тези самолети по въздушен път в Албания бяха доставени резервите Но италианофашисткото командуване в Албания не можа да спре настъплението на гърците. На 22 ноември гръцките войски завзеха гр. Корча. На 28 ноември Чано е записал в дневника си: „Лоши новини от Албания. Натискът на гърците продължава и главното е, че италианската съпротива отслабва.“200
В края на ноември 1940 г. гръцката армия взе инициативата в свои ръце и отхвърли италианофашистките окупатори по целия фронт на албанска територия. На 4 декември гръцките войски пробиха набързо създадената италианска отбрана и завзеха Поградец. Към 6 декември отстъплението на италианците се превърна в бягство по посока на Клисура и Тепелен На 8 декември гръцките войски превзеха Гикастро, на 19 декември „дивизията «Сиена»“, която действуваше по крайбрежието, беше разбита на части от гръцката атака201.
198
Bersagliere — отбрани италиански войници (бел. ред.)
199
Les Lettres secretes Echangees par Hitler et Mussolini (1940–1943), p. 91.
200
The Ciano Diaries (1939–1943), p. 320.
201
Пак там.