Камера помътняла
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камера помътняла». Краткое содержание книги:
— Чудя се чие ли е лицето върху истеричната петдоларова банкнота? — попита Арктър.
— Кой е най-истеричният ни президент?
— Бил Фолкс. Той само си е мислел, че е президент.
— А кога според него е било това?
— Въобразявал си е, че е спечелил два мандата след 1882 година. По-късно, след продължително лечение стига до извода, че е управлявал само един мандат…
Фред ядосано превъртя записа още два часа и половина напред. „Докога ще продължават с тези глупости? — запита се той. — Цял ден? Вечно?“
— …Така че водиш детето си на доктор, на психолог, и обясняваш, че то постоянно крещи и се ядосва. — На масичката за кафе пред Лъкман сега имаше две торбички с трева и кутия бира. Той оглеждаше внимателно тревата. — И лъже. Детето лъже. Измисля най-невероятни истории. И психологът преглежда детето и казва: „Мадам, детето ви е истерично. Имате истерично дете. Но не знам защо е такова.“ И после ти, тоест майката, се възползваш от шанса си и му казваш: „Аз знам защо, докторе. Защото имах истерична бременност.“
Лъкман и Арктър се разсмяха и Джим Барис се присъедини към тях. Той се беше върнал по някое време през тези два часа и сега беше с тях и се занимаваше със смешната си лула за хашиш. Продължаваше да навива бели лепенки около чашката.
За пореден път Фред превъртя записа напред — сега с един час.
— …Това момче се появи по телевизията и се правеше на световноизвестен измамник — обясняваше Лъкман, докато пълнеше кутията с трева, приведен над нея. Арктър седеше срещу него и го гледаше. — Каза в интервюто, че по едно или друго време се е представял за велик хирург от медицинския колеж „Джон Хопкинс“, учен-физик от Харвард, теоретик, специалист по елементарните частици, финландски писател, спечелил Нобелова награда за литература и свален аржентински президент, женен за…
— И всичко това му се е удавало? — попита Арктър. — Никога не са го разобличили?
— Не бе, никога не се е представял за никого. Просто се правеше на световноизвестен мошеник. По-късно писаха за него в „Лос Анджелис таймс“ — бяха го проверили. Работел като чистач в Дисниленд, а после прочел автобиографията на някакъв знаменит измамник — действителна фигура, между другото — и си казал: „По дяволите, аз мога да се представям за всички тези екзотични типове и ще се справям не по-зле от него!“, но после размислил и решил, че е по-добре да се представя за друг измамник. В „Таймс“ пише, че е изкарал доста пари по този начин. Почти толкова, колкото и истинският измамник. И според него е станало много по-лесно.
Барис, който продължаваше да се занимава с лулата си в ъгъла, каза:
— Всички ние сме срещали измамници-самозванци от време на време. Но никой от тях не се е представял за физик, специалист по елементарните частици.
— Имаш предвид агентите? — попита Лъкман. — Да, полицейските агенти от отдела за борба с наркотиците. Чудя се колко ли такива има сред познатите ни? Как ли изглеждат?
— Все едно да попиташ как изглеждат измамниците — отвърна Арктър. — Веднъж говорих с дилър на хашиш, когото бяха хванали с десет дози. Попитах го как е изглеждал агентът, който го е хванал. И знаете ли какво е направил? Представил се е за приятел на негов приятел и е поискал да си купи хашиш.
— Изглеждат точно като нас — обади се Барис от ъгъла.
— Нещо повече — каза Арктър. — Онзи тип, дилърът — той вече беше осъден и трябваше да влезе в затвора на следващия ден — ми каза, че те имат дълги коси като нас. Така че изводът е следният: стойте по-далеч от момчета, които изглеждат като нас.
— Има и агенти-жени — подхвърли Барис.
— Искам да срещна някой агент — продължи Арктър. — Имам предвид — да знам, че е агент. Да съм сигурен.
— Е — отвърна Барис, — когато някой ти сложи белезниците, ще си доста сигурен.
— Исках да кажа — имат ли агентите приятели? Какъв живот водят? Знаят ли жените им, че са агенти?
— Агентите нямат жени — отговори Лъкман. — Те живеят в пещери и надзъртат изпод паркираните коли докато минаваш по улицата. Като тролове.
— Какво ядат те? — попита Арктър.
— Хора — отвърна Барис.
— Как успяват да направят това? — попита Арктър. — Да се представят за агенти?
— Какво? — възкликнаха едновременно Барис и Лъкман.