Изкуплението на Аякс

Брет изкачи две-три стъпала и се обърна към групичката. Втренчи се в нея с мрачно изражение.

— Много хитро, Саша. Какво, замазала си с коректор някое писмо от старото училище, надраскала си фалшива бележка и си я разпечатила в милион екземпляра, а?

— Млъквай, Брет — прекъсна го Ерин. — Факсът е от вчера и кодът е от Сан Франциско. Просто си признай, че си съчинил всичко, и вземи да се извиниш на Саша.

Брет обаче не се отказваше.

— Някоя приятелка й е помогнала.

Чу се и друг глас:

— Нали ти е братовчедка, бе, задник такъв! Що за нещастник ще седне да лъже за собствените си роднини?

— Шрайвър, ето кой! — провикна се друг ученик и нещата напълно излязоха извън контрол. Всички завикаха и закрещяха срещу Брет, засипаха го със закани. Само за една минута Брет Шрайвър се срина от положението на най-популярното момче в училище до пълна нула.

Саша най-после различи лицето на Джакс сред тълпата. Стоеше в дъното, по-висок от другите, но твърде далече, затова не го беше видяла веднага. Без да се замисля, тръгна напред, а множеството се раздели, за да й направи път. И когато стигна до него, хвана ръката му.

Джакс я поведе към стълбите и нагоре до залата на втория етаж, а останалите ги последваха. Звънецът удари точно когато стигнаха площадката и всички забързаха към стаите си.

Когато коридорът опустя, Саша се взря в красивото му лице. Прииска й се да го целуне.

— Как го направи?

— Пратих един от Лумините да й връчи писъмце.

— От кого?

Той стисна лекичко ръката й.

— От Джеймс Хюит, чиито синове — Джак и Броуди, са ти приятели. Господин Хюит е много притеснен, че децата му са попаднали в неподходяща компания. Така че му хрумнало да изпрати писмо и дарение на госпожа Макалистър и да я помоли да бъде така добра да обясни дали в слуховете за новата приятелка на синовете му има нещо вярно.

Саша се ухили.

— И тя отговорила начаса.

— Дарението си го биваше.

— И после си направил безброй копия.

— Всъщност Броуди свърши тая работа. Ксероксът на Кей ме плаши. Дойдохме в четири сутринта и разхвърляхме копията навсякъде.

Саша се овладя, но така и не откъсна поглед от него.

— Благодаря ти, Джакс.

Той се приведе леко и прошепна:

— Какво ще кажеш да си спестим английския и да идем да хапнем палачинки?

Тя кимна и двамата тръгнаха надолу по стълбите и се измъкнаха през предния вход, без никой да се опита да ги спре.