Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
Сякаш носещ се в нереален сън, той прекоси разстоянието до спалните отделения. Постави ръка върху издутия чувал с трупа.
В следващия момент я отдръпна ужасен. Дори за този съвсем кратък контакт с мъртвеца той бе усетил как трупът му се издува и отдръпва, и после пак се издува.
Той пулсираше.
Докато по горната й устна потта не спираше да избива на ситни капчици, Джил Хюит наблюдаваше през стъклото над главата си как „Дискавъри“ бавно се отдалечаваше от Международната космическа станция. Много бавно пролуката между тях нарастваше и тя хвърли бърз поглед към лаптопа, през чийто екран течеше обработваната информация. Разстоянието между тях нарасна до един фут. Два фута. „Хайде, прибираме се вкъщи.“ Внезапно болката разряза като с нож мозъка й, острието й се бе забило толкова дълбоко, че тя почувства, че ще припадне. Противопостави му се, вкопчила се в съзнателното и будно състояние с цялата си упоритост на булдог.
— Скачващата система на совалката е освободена — едва процеди през зъби тя.
Китридж й отвърна с:
— Включвам системата за маневриране на совалката, изправям носа.
Системата за маневри в орбита представляваше няколко малки ракетни двигатели, които щяха внимателно да ги отдалечат от станцията, докато разстоянието помежду им станеше хиляда метра. Тяхната по-ниска орбита щеше автоматично да продължи да ги раздалечава един от друг.
Джил чу глухият плясък, с който се запалиха двигателите и усети как совалката потрепери, щом Китридж, застанал пред контролния панел в задната част на командната зала, бавно я придвижи в обратната посока на вектора за скачване.
Ръката му потрепери, а лицето му сякаш се вкамени от нечовешкото усилие да не изпусне от контрол лоста на ръчното управление. Сега той, а не компютрите, управляваше совалката и бе достатъчно само едно неконтролирано трепване, за да ги запрати без всякакъв курс в открития космос.
Пет фута просвет. Десет. Бяха преминали критичната фаза вече и сега се отдалечаваха все повече и повече от орбиталната станция.
Джил започна да се успокоява.
В този момент откъм средната палуба долетя някакъв страховит крясък, зареден с ужас. О’Лиъри.
Тя се обърна тъкмо в момента, в който зловещият фонтан от човешки останки нахлу в командната кабина и обсипа лицето и цялото й тяло.
Китридж, който бе най-близо до входа за средната палуба, пое основната ударна вълна и полетя право към лоста, който контролираше кръговото движение на совалката. Джил се преметна през глава назад, слушалките й изхвръкнаха от главата й, а тялото й се смеси с потока от вонящи парчета от човешки вътрешности, кожа и кичури остра черна коса, все още прикачени към парчетата скалп. „Косата на Кеничи.“ Отново до слуха й долетя внезапния тласък на ракетните минидвигатели, след което командната кабина се завъртя около нея. Облакът от разлагащи се човешки органи се разпиля из цялото помещение, пред очите й се завъртя кошмарната галактика от разлетели се късове от черния чувал, разкъсани органи и онези странни зеленикави гроздове. Движеха се на групички, прелитаха край нея и се разбиваха в отсрещната стена.
Когато обикновени капки течност се сблъскаха или прилепяха о плоските повърхности в условията на безтегловност, те обикновено потреперваха за кратко от удара и после замираха. Сферичните капки от зеленикавия разлив обаче не спираха да трептят.
Невярваща на очите си, тя продължи да ги наблюдава внимателно и видя как трептенето даже се усилваше щом капката се удареше о някаква преграда. Едва тогава тя забеляза, че вътре в центъра на желатинообразната маса се гърчеше ядрото на нещо черно, нещо живо. Извиваше се като ларвата на комар.
Изведнъж нова, още по-ужасяваща гледка привлече погледа й. Очите й бяха вперени в прозрачния купол над командната зала, където се виждаше как орбиталната станция бързо се уголемяваше пред погледа й. Бяха толкова близо до нея, че тя можеше да различи отделните клетки по панелите със слънчевите батерии.
Обзета от паника, Джил се отблъсна от стената и се гмурна във вонящия облак от експлодирала човешка плът с протегнати напред ръце, търсещи отчаяно контролния лост за ръчно управление на совалката.
— Курс на сблъсък! — изкрещя Григс по аудиовръзката. — „Дискавъри“, поели сте курс на сблъсък!
Нямаше кой да му отговори.
— „Дискавъри“! Дайте назад!
Ема ужасена наблюдаваше как смъртта летеше към тях. През стъкления купол на орбиталната станция тя видя как совалката се бе преметнала едновременно в задно салто и през дясната си страна. После делтовидното крило на „Дискавъри“ се бе понесло твърде бързо към тях и разбра, че скоростта им бе достатъчна, за да разреже алуминиевия корпус на станцията. Заедно с предстоящата неизбежна катастрофа тя видя и собствената си смърт.