Черният кинжал (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част II)». Краткое содержание книги:
— Да я закриляш? От какво?
— Би трябвало да попиташ от кого. Хирото доведе една жена. Искаше да помогна на болния й съпруг. Но грешеше. Тази личност го беше излъгала. Истинската й цел е да ме открадне, но изчаква подобренията, които вие с Хана възнамерявахте да внедрите в мен. За нея е важно аз да бъда в състояние да променям човешките ДНК до степен, приближаваща ги максимално до „макура но хирума“. Тази жена уби Хирото и несъмнено щеше да стори същото и с Хана. Аз не мога да допусна това.
Устата на Южи пресъхна.
— Глупости! — изкрещя извън себе си той. — Знаеш ли, че говориш за собствената ми майка?!
Това пък откъде ти хрумна? Името на тази жена е Евън. На външен вид е млада, но всъщност е много стара. Може би е по-възрастна дори от Достопочтената майка.
— Познавам я — прошепна на прага на припадъка Южи. — Или поне съм я виждал…
— Тя е много опасна, Южи-сан. Енергийното й поле е изключително мощно.
— Откъде знаеш всичко това?
— Просто го зная, защото съм Хана — отвърна машината.
Южи премести поглед върху неподвижното тяло на Хана. Сякаш беше заспала. Всеки нормален човек вече би извикал линейка или поне лекарския екип на Шиан Когаку, горчиво се упрекна той, но въпреки това не предприе нищо.
— Не зная коя е Достопочтената майка — прошепна най-сетне той.
— Видя ли се с Нишитцу в „Забранените мечти“?
— Да.
— Значи си видял и Достопочтената майка. Тя управлява „Черния кинжал“.
Южи си спомни за величествената жена в стаята на Нишитцу. По време на срещата им беше мълчала, незабележима като вратата от оризова хартия до себе си. Един Бог знае какви мисли са минавали през главата й.
— Нишитцу твърди, че майка ми е убила Хирото — промълви той. — Защото разкрил тайната й и щял да ми съобщи, че е член на „Черният кинжал“…
— Лъжите са много по-достоверни, когато докосват истината — отвърна Оракула Хана. — Минако действително е член на „Тошин Куро Косай“, миналото й положително е изпъстрено със съмнителни дела. Но сега мотивите й са благородни. Иска да сложи край на корумпираната власт на Достопочтената майка. В този смисъл прибягна първо до моята помощ, а след това и до помощта на Шика. Сега й предстои да привлече и теб.
— Но мама беше там! Видях я със собствените си очи. Призна, че е убила Хирото!
— Не. Това, което си видял, е отражение на „макура но хирума“. По време на посещението ти, в „Забранените мечти“ Минако е била далеч.
Южи си спомни странното чувство на обреченост, което го беше завладяло в стаята на Нишитцу. Образът на майка му не беше съвсем точен, може би затова в душата му се появи представа за куклено шоу… Всичко пред очите му беше живо и истинско, но някак лишено от дух. Оракула е прав — Нишитцу и Евън го бяха измамили…
— Защо искат да ме настроят срещу нея? — попита той.
— Достопочтената майка е притиснала Минако и тя няма избор. Трябва да включи мен и теб в състава на „Черния кинжал“. Минако е решила да се подчинява до удобния момент, в който трябва да включи последното си оръжие — отвърна Оракула Хана. — Но по всичко личи, че Достопочтената майка и Нишитцу са разкрили намеренията.
— О, Господи!
— Южи-сан, страхувам се за теб… И за нея.
— Но какво мога да направя? — отчаяно извика той. — Притиснат съм между Нишитцу и собствената си майка!
Ден и половина бяха необходими на Брозиан Ленфант — бивш сенатор от Луизиана и фиктивен собственик на кантората „Ленфант & Ленфант“, за да се сдобие с архитектурните планове на клиниката „Грийн Бранчиз“. Тази задача му беше възложена от Джейсън Йошида, по указания на Хам Конрад.
Ленфант не беше изгубил нито един от полезните контакти, създадени по време на мандата си на Капитолийския хълм, авторитетът му сред сегашните конгресмени продължаваше да е толкова висок, колкото и преди. За много от вашингтонските политици степента на авторитета се измерва единствено от практически свършената работа, а процентът на такава работа при Ленфант беше наистина висок.
Архитектурните планове получи от водоснабдителната компания на Арлингтън, в която задължително се регистрираха всички фирми на областта. Случи се така, че Милдрид — една далечна братовчедка на Ленфант, работеше в тази компания и осигури исканата информация без особени трудности.
Милдрид беше съвестна служителка и документите, които Ленфант изпрати на Йошида й Хам, съдържаха не само оригиналните архитектурни планове на клиниката, но и всички модернизации, извършени там след закупуването й от Торнбърг.