Всички удоволствия

И докато го гледах, започнах да разбирам, че въпросът не бе дали мога да го спра — защото още мислех за това — а дали искам да го спра?

Познавам лично доста от останалите кандидати в надпреварата и дори знаейки за операция „Изгрев“, не бих могъл да кажа, че те са по-добри от Хари. Звучи ли ви цинично? Е, вероятно това е от възрастта и кампаниите, които има зад гърба си.

Появяваш се във Вашингтон млад и изпълнен с големи надежди, но след време разбираш, че политиката е избор между по-малки злини. И нищо повече. Никой не е разбирал това по-добре от тези сурови, умни мъже, които са създали държавата ни. Хари е, поне за мен, позната величина — познато зло, ако предпочитате — и ако спечели вътрешнопартийно, почти сигурно бих го сметнал за по-малко зло от кандидата на другата партия, който и да е той.

Тъкмо затова няма да правя опит да го спирам. Може би след вътрешните избори ще се кача на самолета му и ще поупражнявам реториката си, докато обикаляме страната в предизборната кампания. Майстор съм на тези неща — все пак разликата между художествената литература и писането на политически речи не е чак толкова голяма.

Може би ако съм там, до него, ще успявам да го държа под око и да го направлявам в правилната посока. Поне така мисля.

Разумен ли съм? Или циничен? Не знам. Но обичам политиката и ако Хари стигне до Белия дом, бих могъл да направя нещо добро за света.

Бог знае, че светът има нужда от нещо такова.

Дявол да го вземе, все пак съм в бизнеса на удоволствията.