Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Господари на нощта
Господари на нощта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господари на нощта

Электронная книга - «Господари на нощта». Краткое содержание книги:

Изминали са единайсет години. По-големият от двамата братя Клайн — Кен е изчезнал безвъзвратно. Над него тегне подозрение в убийство. По-младият Уил е обект на непрестанен тормоз и от полицията, и от местните гангстери.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 132
Перейти на страницу:

Когато стигнахме до кабинета на Пистильо, настоях с най-твърд глас да го видя. Секретарката му изобщо не се впечатли. Усмихна ми се сърдечно като съпруга на политик и с любезен глас ни покани да седнем. Кати ме погледна и сви рамене. Не пожелах да седна. Закрачих напред-назад като лъв в клетка, но усещах как яростта ми се изпарява.

Петнайсет минути по-късно секретарката ни уведоми, че заместник изпълнителният директор Джоузеф Пистильо — точно така го изрече, като титла на благородник — е готов да ни приеме. Отвори вратата. Нахълтах в кабинета.

Пистильо вече стоеше насреща в пълна готовност. Той посочи Кати.

— Коя е тази?

— Кати Милър — казах аз.

Това явно го смая.

— Какво търсиш с него? — попита я той.

Но аз нямах намерение да протакам.

— Защо досега не си ни казал и дума за Лора Емърсън?

Той отново се завъртя към мен.

— За кого?

— Не ме обиждай, Пистильо.

За момент Пистильо не отговори. После каза:

— Предлагам първо да седнем.

— Отговаряй на въпроса.

Без да ме изпуска от поглед, той се настани зад бюрото. Плотът лъщеше и изглеждаше лепкав. Из въздуха се носеше аромат на лимонов дезодорант за стая. В десния ъгъл зърнах спортен сак с емблемата на някакво гимнастическо дружество.

— Не си в положение да задаваш въпроси — каза той.

— Лора Емърсън е била удушена осем месеца преди Джули.

— И какво от това?

— Двете са членували в едно и също девическо дружество.

Пистильо събра върховете на пръстите си. Зачака и аз пръв изгубих търпение.

— Ще ми кажеш ли, че не си знаел за Лора?

— О, знаех.

— И не виждаш никаква връзка?

— Именно.

Гледаше ме спокойно, но сигурно имаше богат опит.

— Не говориш сериозно — казах аз.

Той плъзна поглед по стените наоколо. Нямаше кой знае какво за гледане. Портрет на президента Буш, американското знаме и няколко дипломи. Нищо повече.

— Разбира се, по онова време проучихме тази възможност. Мисля, че стигна и до местната преса. Може дори да са напечатали нещо. Вече не помня. Но в крайна сметка никой не успя да открие сериозна връзка.

— Сигурно се шегуваш.

— Лора Емърсън е удушена в друг щат и по друго време. Няма признаци за сексуално насилие. Намерена е в мотел. Джули — той се обърна към Кати, — твоята сестра, бе намерена у дома си.

— А фактът, че са били в едно и също девическо дружество?

— Съвпадение.

— Лъжеш — казах аз.

Това го подразни и лицето му леко се зачерви.

— Внимавай — каза той и размаха насреща ми месест показалец. — Не забравяй с кого си имаш работа.

— Да не би да твърдиш, че не си видял връзка между двете убийства?

— Точно така.

— А сега, Пистильо?

— Какво сега?

Яростта ми отново припламна.

— Шийла Роджърс е членувала в същото дружество. Пак ли съвпадение?

Това го завари неподготвен. Той се облегна назад, сякаш искаше да увеличи дистанцията. Дали защото не знаеше, или защото не бе очаквал да го открия?

— Няма да разговарям с теб за текущо разследване.

— Знаел си — бавно изрекох аз. — И си знаел, че брат ми е невинен.

Той поклати глава, но му липсваше убедителност.

— Не знаех… поправка, не знам нищо подобно.

Но не му вярвах. Той лъжеше от самото начало. Вече бях твърдо уверен. Пистильо се стегна, сякаш в очакване на следващата ми атака. За мое учудване обаче гласът ми внезапно омекна.

— Осъзнаваш ли какво си направил? — попитах аз почти шепнешком. — Как съсипа нашето семейство. Баща ми, майка ми…

— Това не те засяга, Уил.

— Друг път не ме засяга.

— Моля ви — каза той. — И двамата. Стойте по-настрани.

Аз го изгледах яростно.

— Не.

— За ваше добро е. Няма да ми повярвате, но се мъча да ви защитя.

— От какво?

Той не отговори.

— От какво? — повторих аз.

Той плесна подлакътниците на стола и се изправи.

— Разговорът приключи.

— Какво всъщност искаш от брат ми, Пистильо?

— Няма да коментирам повече едно текущо разследване — отсече Пистильо и се отправи към вратата. Опитах се да му преградя пътя. Той ми хвърли яростен поглед и тръгна да ме заобиколи. — Стой настрани от работата ми, или ще те арестувам за възпрепятстване.

— Защо се опитваш да го натопиш?

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 132
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)