Миг преди никога

Поклащам глава.

— Истина е.

Изглежда, че това й харесва. Гледам я как ми се усмихва, а лекият ветрец се вмъква между нас и отвява непокорните кичури от лицето й. Тя вдига ръка и отстранява няколко попаднали между устните й, като внимателно плъзга пръста си под тях.

— Всъщност не си падам много по романтичните преживявания.

— Така ли? — казва тя малко изненадана. — Аз пък мисля, че може би е тъкмо обратното.

Свивам рамене. Изпитва ли ме? Мисля, че прави тъкмо това.

— Предполагам, че зависи от това какво разбираш под романтичен — казвам аз. — Ако някое момиче очаква вечеря на свещи и запис с изпълнения на Майкъл Болтън за фон, определено е сбъркала човека.

Камрин се киска.

— Е, това е прекалено романтично — казва тя. — Обаче се обзалагам, че и ти си правил романтични жестове.

— Предполагам — отвръщам аз, макар че да си призная честно не се сещам за нито един в момента.

Тя ме гледа, навела настрани глава.

— Ти си един от онези — казва Камрин.

— Един от кои?

— Мъжете, които не обичат да говорят за бившите си.

— Искаш да знаеш за бившите ми?

— Разбира се.

Тя ляга по гръб, като прибира нагоре босите си крака и потупва одеялото до себе си.

Лягам до нея в същата поза.

— Разкажи ми за първата си любов — казва тя и аз вече чувствам, че не би трябвало да водим такъв разговор, но след като тя иска да говорим за това, ще се постарая да й кажа каквото иска да знае.

Мисля, че е честно, след като тя ми разказа за себе си.

— Ами — казвам и поглеждам към обсипаното със звезди небе, — тя се казваше Даниеле.

— И ти я обичаше? — Камрин ме поглежда и отпуска глава настрани. Продължавам да гледам звездите.

— Да, обичах я, но нищо не излезе.

— Колко дълго бяхте заедно?

Чудя се защо й трябва да знае това? Повечето момичета, които познавам, стават ревниви, което ме кара да си взема своето, щом стане дума за бивши.

— Две години — отвръщам аз. — Скъсахме по взаимно съгласие, започнахме да проверяваме как е с други хора и предполагам, че и двамата стигнахме до заключението, че не се обичаме толкова, колкото си мислехме.

— Или пък просто се разлюбихте.

— Не, първо на първо, изобщо не бяхме влюбени.

Този път я поглеждам.

— Как разбра каква е разликата? — пита тя.

Замислям се за момент, загледан в очите й, които са само на сантиметри от мен. Когато диша мога да усетя миризмата на канелената паста за зъби, с която ги е мила тази сутрин.

— Не мисля, че изобщо можеш да разлюбиш някого — казвам аз и забелязвам някаква мисъл да се мярка в очите й. — Според мен, когато се влюбиш истински, се влюбваш за цял живот. Всичко останало е само опити и заблуди.

— Не знаех, че си такъв философ — казва тя и се усмихва. — Трябва да ти кажа, че това се брои за романтичност.

Обикновено точно тя се изчервява, но този път ме хвана натясно. Опитвам се да не я гледам, но това не е толкова лесно.