Смарагдовозелено

— Недостойните ще умрат от недостойна смърт!

Заради хъхрещия му глас при последната ни среща го бях кръстила Дарт Вейдър и завиждах на всички, които нито можеха да го видят, нито да го чуят. Катраненочерните му мъртви очи ни пронизваха, изпълнени с омраза.

Гидиън кимна уж нехайно.

— Лорд Аластър, каква изненада!

Същевременно ме побутна дискретно към ъгъла, така че писалището да застане между нас и новодошлите, което не ме успокои особено, защото ставаше дума за изключително съмнителен дамски модел в стил рококо. Докато в случая дъбово бюро в стил рустик бе за предпочитане.

— Това беше и целта ми — отвърна лордът и се усмихна с чувство на превъзходство. — Исках да ви изненадам.

— Разбирам — отвърна любезно Гидиън.

Аз също разбирах. Очевидно извършването на убийството най-безцеремонно бе преместено от мазето в тази хубава стая тук, първият секретар бе предателят, а Лавиния — една лъжлива змия. Всъщност всичко бе съвсем просто. И вместо да се разтреперя от страх, изведнъж ми се прииска да се разкискам. За един ден се случиха прекалено много неща.

— Но аз си мислех, че сте се диференцирали донякъде от плановете си за убийство, откакто притежавате родословните дървета на пътуващите във времето — добави Гидиън.

Лорд Аластър махна с ръка.

— Родословните дървета, които ни даде демонът от бъдещето, ми показаха, че пълното унищожаване на вашите два рода е неосъществимо начинание — отвърна той. — Затова предпочитам директния метод.

— Само наследниците на онази мадам Дюрфе, която е живяла в двора на френския крал, са толкова многобройни, че ще е нужен повече от един човешки живот, за да се издирят — допълни първият секретар. — Вашето отстраняване тук ми се струва задължително. Ако не се бяхте съпротивлявали така ожесточено в Хайд Парк, въпросът щеше вече да е решен…

— Какво е възнаграждението, което ще получите, Олкот? — запита Гидиън, сякаш наистина го интересуваше. — Какво може да ви предложи лорд Аластър, което да ви накара да престъпите клетвата си към пазителите и да извършите това предателство?

— Ами аз… — с охота поде секретарят, но лордът го прекъсна.

— Праведна душа! Това е неговото възнаграждение! Увереността, че ангелите на небето ще възхвалят делата му, не може да се купи с пари. Земята трябва да се освободи от демонични изчадия като вас. И самият Бог ще ни благославя, че сме пролели вашата кръв.

Да, да, да. За кратко в мен се зароди надеждата, че лорд Аластър просто се нуждае от някого, който да го слуша. Може би само искаше да изкаже на глас религиозните си халюцинации и да бъде потупан по рамото. Но отново отхвърлих тази мисъл, когато Дарт Вейдър изхъхри:

— Вашият живот е към края си, демонски изчадия!

— Значи, вие вярвате, че убийството на едно невинно момиче ще предизвика одобрението на Господ? Интересно — отбеляза Гидиън и като бръкна с ръка във вътрешния джоб на редингота си, трепна едва забележимо.