Скръбният лабиринт

Какво се е въртяло в главата на Олбън? Какъв е бил неговият план? Отговорите, ако въобще можеха да бъдат намерени, вероятно бяха тук, сред тези руини.

Пендъргаст се върна в предната част на къщата, до бетонното стълбище. Беше силно обгоряло, а перилата липсваха. Изкачи го внимателно, плъзгайки едната си ръка по стената, докато почернелите стъпала скърцаха заплашително под краката му. По време на пожара третият етаж беше рухнал върху втория, създавайки опасна бъркотия от изгорели мебели и овъглени, разцепени греди. На няколко места в покрива зееха дупки и през тях се виждаше синьото бразилско небе. Напредвайки през отломките, Пендъргаст установи, че на този етаж е имало три помещения: кабинет или нещо подобно; баня и малка спалня, която според някога приятните тапети и останките от детско креватче очевидно е била определена за детска. Въпреки обгорелите стени и напукания провиснал таван огънят се бе отнесъл по-приятелски с това помещение.

Спалнята на Даника – на Даника и Олбън, трябва да е била на третия етаж. От нея не беше останало нищо. Пендъргаст стоеше в сумрака на детската стая и размишляваше. Това помещение трябваше да свърши работа.

Чака там неподвижен в продължение на пет минути, които прераснаха в десет. След това, докато гримасничеше от болка, бавно легна на пода, без да обръща внимание на слоя пепел, въглени и мръсотия, които покриваха плочките. Кръстоса ръце на гърдите си и остави очите си да се стрелкат по стените и тавана, преди да ги затвори и да застине неподвижен.

Пендъргаст беше сред малкото практикуващи една езотерична психическа дисциплина, известна като Чонг Ран, и един от двамата й майстори извън Тибет. Продължителните години тренировка, подробното изучаване, познаването на други мозъчни упражнения като тези в „Изкуството на паметта“ от Джордано Бруно и „Деветте равнища на съзнанието“ – рядката брошура от XVII век на Александър Керим, бяха развили у Пендъргаст способността да изпада в състояние на пълно съсредоточаване. В него, напълно откъснат от действителния свят, той можеше да съчетае хиляди отделни факти, наблюдения, предположения и хипотези в съзнанието си. Чрез това обединяване и синтез беше способен да пресъздава случки в миналото и да се пренася на места и сред хора, изчезнали отдавна. Това упражнение често водеше до удивителни прозрения, които не можеха да се постигнат по никакъв друг начин.