Оръжейните майстори [bg]

Кадрон се изправи. Беше силен мъж малко над четиридесетте.

— Да — каза той. — Вярвам, че мога да говоря от името на всички. Мисля, че ще изразя мнението на мнозинството сред нас като кажа, че приемаме вашите условия.

Никой не се възпротиви. Хедрок леко се поклони и повиши тон:

— Добре… Първи, изтегли ме оттук!

За хората вътре сигурно бе изчезнал мигновено.

Двамата Хедроковци се озоваха за кратко в сивото пространство. Не бяха склонни да разговарят помежду си. Човешкият мозък не е устроен да понася безпроблемно намесата във времето. Много опити вече бяха доказали това. „Ранният“ Хедрок седна зад командния пулт и насочи кораба към двореца назад във времето. Другият стоеше до него мрачно замислен.

Беше направил каквото бе по силите му. В резултат събитията бяха тръгнали в посока, изключваща изненади. Възможно бе Инелда да задържи двигателя, за да разполага с по-силни карти при преговорите. Но това нямаше значение. Победата му бе сигурна.

Единствената му грижа бяха по-висшите същества, освободили го, за да видят как ще постъпи. Някъде далече в космоса огромната флотилия на съществата паяци бе поспряла за малко, с цел да изучи човека и неговите действия. След като го бяха пленили, те веднага го бяха върнали на родната му планета с лекота, доказваща, че разстоянията за тях не са проблем. Едва ли имаше съмнение, че след като бе сторил, каквото трябваше, и след като осъзнаеха, че няма никакъв смисъл да наблюдават повече човек, който е изпълнил задачата си, те щяха да възобновят контрола си над него.

Имаше известна вероятност да не пожелаят да се занимават с човешките същества и да решат да унищожат Слънчевата система с всичките й обитатели. За безстрастното им интелектуално съществуване подобен акт едва ли би бил нещо, което би ги притеснило.

Когато стигна тази точка в размишленията си, Хедрок установи, че вече бяха пристигнали. През дупката в стената на коридора се виждаше маскираният като секция от стената защитен екран. Двамата Хедроковци не бяха в настроение да опитват номера или да създават парадокси на времето. „Ранният“ Хедрок мина през екрана и се превърна в още една застинала фигура в коридора на двореца. Другият посипа екрана с възпламенителен прах и го запали. Изчака го да изгори и се понесе с малкия корабен модул към един от множеството тайни апартаменти в града. Бързо настрои генератора на нормален ход на времето, за да може отново да го използва, програмира една от механичните ръце и тя го спусна на пода отвън.

Миг по-късно, стъпил на твърда земя, той се отправи към първото кресло. Седна в него и злорадо изръмжа:

— А сега, скъпи паякообразни приятели, в случай че имате някакви бъдещи планове, по-добре е веднага да ги приведете в изпълнение.