Черният ангел [bg]

Призован от самия Сигизмунд да се представи пред Събора в германския град Констанц през 1414 г. и там да изложи своите идеи, реформаторът се яви само за да попадне в затвора и да бъде осъден за ерес. Отказа да се покае и през 1415 г. го отвели на Дяволския трон, всъщност мястото на екзекуцията му в една ливада. Съблекли го гол, завързали ръцете и краката му за кол с мокри въжета, врата му приковали с верига, излели отгоре му летливо масло, до шията го затрупали със съчки и слама. Половин час бил нужен пламъците да се разгорят, огънят да прихване. Но историческата истина е, че Хус е починал вследствие на задушаването от лютивия черен дим. Сетне накъсали тялото му на парчета, начупили костите, а сърцето му изпекли на огъня. Останките изгорили в пещ, прахта изхвърлили в разпорения търбух на заклано кастрирано биче, което хвърлили в Рейн.

Игуменът бе свидетел на тези събития, макар и от разстояние. Знаеше, че всичко станало преля чашата за привържениците на Хус в Бохемия — хуситите, както ги наричат и до днес. В огромното си мнозинство те се заклеха да защитават учението му до последна капка кръв. Сетне срещу тях бе обявен кръстоносен поход и Сигизмунд изпрати в Бохемия армия от 20 000 тежковъоръжени воини, за да ги вразуми и потуши недоволството им, което междувременно прерасна във въстание. Предвождани от Ян Жижка, безсмъртния в сказанията от онова време едноок рицар, хуситите обаче разгромиха Сигизмундовите сили. Жижка е легенда и до ден-днешен: различни писмени източници твърдят, че превръщал конските каруци в бойни колесници, а бойците си наричал Божи воини.