Високи залози [bg]

— Кой още знае за Зевс? — запита единият от мъжете. Тонът му беше спокоен, разговорен.

— Никой! Кълна се! Никой не знае. Аз изпълних моята част от сделката. Както и Мара!

Пареща като огън резка се спусна надолу зад ухото му до тила му. Духаше съвсем лек бриз или по-скоро слабо въздушно течение, но от него болката му се възпламени още повече, като при заливане с киселина.

— Нито Адам Петоски? Нито Естер Уолкот?

— Не! Искам да кажа… те може нещо да са си мислели. Накрая Адам не беше така внимателен, както в началото. Но се кълна в бога, че…

Още два прореза кръстосаха гърдите му, спускайки се надолу чак до корема. И двата пъти Никълсън диво изкрещя.

Опита се да стегне коремните си мускули в отчаян опит да избегне острието, дори когато то още се спускаше бавно надолу, отделяйки един слой кожа от друг, докато накрая не се спря над пишката му.

— Кой още, Никълсън? Сега е най-удобното време да си побъбрим.

— Никой! Исусе Христе, Господи, не прави това!

Вече плачеше, стенеше необуздано. Всичко бе така невероятно ужасно. Целия си живот като възрастен бе посветил на това да търгува една или друга лъжа, а ето че сега страхотно го закъса, въпреки че говореше само истината.

— Не зная какво е това, което искаш — изхълца той. — Нищо повече не зная…

Зад него, от мрака, прозвуча трети глас. Беше различен от първите двама, с нещо като онзи беден южняк от филма „Царете на хаоса“, който Никълсън беше гледал още когато пристигна в Америка.

— Хей, приятели, да го пораздрусаме, а? Измислих нещо, за да привлека вниманието му.

И тогава Никълсън им изплю последното, което тъй старателно криеше досега, неговата доживотна застраховка — или поне така той се надяваше.

— Дадох един диск на ченгетата. На него е Зевс. Дискът е в детектива Алекс Крос!