Декстър в мрака [bg]

25.

В продължаващото ми цял живот изучаване на човешките същества съм открил, че колкото и да се мъчат, те още не са намерили начин да предотвратят настъпването на понеделник сутрин. Те, разбира се, опитват, но понеделник винаги идва и всички работливи пчелички трябва да се свият обратно в мрачния си работен живот на безсмислено бъхтене и мъка.

Тази мисъл винаги ме развеселява и защото обичам да пръскам щастие навсякъде, където отида, допринесох малко за смекчаването на неизбежната понеделнишка сутрин, като отидох на работа с кутия понички, които изчезнаха до една в нещо, което може да се нарече само крайно сърдито безумие, още преди да си стигна до бюрото. Сериозно се съмнявах, че някой има по-добра причина от мен да е кисел, но това не личеше, като ги гледах как грабят поничките и ми сумтят.

Винс Масуока явно споделяше всеобщото чувство на минорно терзание. Влезе в малкия ми офис с изражение на ужас и удивление — изражение, което сигурно показваше нещо много трогателно, защото изглеждаше почти истинско.

— За бога, Декстър — каза той. — Боже господи!

— Опитах се да ти запазя една — казах с мисълта, че може да е така изтерзан единствено заради празната кутия от понички. Той обаче поклати глава.

— О, господи! Не мога да повярвам. Той е мъртъв!

— Сигурен съм, че няма нищо общо с поничките — казах.

— Божичко, а ти се канеше да говориш с него. Успя ли?

Във всеки разговор настъпва момент, когато поне единият от говорещите трябва да разбере за какво иде реч, и аз реших, че този момент е настъпил.

— Винс — казах, — искам да си поемеш дъх, да започнеш отначало и да се престориш, че двамата говорим на един и същи език.

Той ме зяпна, все едно беше жаба, а аз бях чапла.

— Мамка му — каза. — Ти още не знаеш. По дяволите!

— Езиковите ти умения западат — казах. — Да не си говорил с Дебора?

— Той е мъртъв, Декстър. Намерили са трупа късно снощи.