Смъртоносен експеримент [bg]

- Правили ли сте го преди?

- Не.

- Не ти се е случвало да се напиеш и да си кажеш какво толкова?

- Никога - отговорих.

- Помниш ли първия си път?

- С курва?

- Аха.

- Никога не забравяш първата - споделих.

- Сигурно.

Извадих бургията от дупката, за да видя как напред­вам.

Кали предложи:

- Разкажи ми.

Обърнах се и я изгледах.

- Какво, за първия път когато спах с курва?

Тя кимна.

- Целенасочено?

Тя се засмя, а аз продължих да работя по стената и се замислих за това.

- Не гарантирам, че беше проститутка - започнах, - но със сигурност беше стриптизьорка.

Беше лято и точно бях завършил училище. След ня­колко месеца щях да служа като снайперист в армията, но точно тази вечер бях в Босиър Сити, Луизиана и пла­нирах да отида с един приятел в един от стриптийз клу­бовете на Босиър Авеню. Той така и не се появи, затова си тръгнах с кльощава стриптизьорка с мръсна руса коса един час преди да затворят и я заведох в долнопробен мотел край четирилентова магистрала, където шмръкнахме по малко кокаин от покрития с петна фурнир на дървена маса.

Тя свали гащичките си, седнахме на ръба на леглото и започнахме да се натискаме.

Някой отвори вратата с шут и ни стресна. Мъжът ѝ, един от биячите в заведението, за когото беше пропусна­ла да спомене, насочи 38-калибров към лицето ми, вди­гна предпазителя и ми нареди да започна да се моля.

В истинския живот човек няма куража да се изправи пред някой напълно непознат и да му пръсне мозъка, та дори човекът да е гадно копеле, та дори непознатият да се натиска в хотелска стая с полуголата му жена. Тогава нямах никакъв житейски опит, на който да се позова, но се доверих на интуицията си.

Казах му:

- Аз не знам молитви, но вие знаете за каква жена сте се оженили. Като ме убиете, няма да я промените.

Едрият мъж влезе в стаята и вратата остана отворена зад гърба му. Беше сцепена при бравата, но все още висе­ше на пантите, а касата беше непокътната. Спогледахме се и се измерихме един друг, както правят мъжете преди бой. Чувах как жена му зад мен енергично ми приписва вината. Твърде описателно му се оправдаваше, че била ужасно надрусана, а аз съм се възползвал. Не ми се щеше да се фокусираме точно върху това и се отправих към вратата. Знаех, че ще опита да ме удари, като минавам по­край него и се свих, когато замахна. Добре се справих, но той ме закачи и ожули странично главата ми с дръжката на пистолета и аз се извъртях. Залитнах, докато излизах през вратата и леко се подхлъзнах върху чакъла на пар­кинга, преди да хукна. Чух, че тича след мен, но не беше достатъчно бърз. След двайсетина метра се отказа и из­вика:

- Махай се оттук, мамка му! Ако те видя още веднъж, мъртъв си! Чуваш ли ме?