Ези печели [bg]

— Прави го с всички — каза Димитрий. — Като се прибереш, ще откриеш, че на пазара е същинско мъртвило.

— Но в това няма никаква логика — каза Алекс. — Сергиите са основен източник на доходи за Улф, така че защо… — Но не довърши изречението.

— Още по-странното е, че се съгласи да продължи лиценза на «Марио» със съвсем разумно увеличение на наема — каза Елена.

— Това е първата улика — каза Алекс.

— Не разбирам — притеснено каза Елена.

— «Марио» не е на Маркет Скуеър.

След като захвърли униформата, изкъпа се и облече единствения си костюм, Алекс излезе и тръгна право към магазина за дрехи втора употреба. Ади не можа да скрие вълнението си, когато го видя, макар че беше шокирана от войнишката му прическа.

— Твоите новини първо, или моите? — каза Алекс, докато я прегръщаше.

— Моите. Майка ти ме държеше в течение за всичко ставащо с теб. Страшно ми олекна, че се връщаш жив и здрав.

— А не трябваше — каза Алекс без обяснения.

— Ела — каза тя и го хвана за ръка. — Имам изненада за теб.

И го поведе към дъното на магазина. Алекс не беше сигурен какво да каже, когато погледът му се спря на закачалка с костюми, сака и блейзър, както и едно елегантно черно палто.

— Вече дадох панталоните за преправяне, така че би трябвало да ти стават идеално. Макар че — добави тя, като се вгледа по-внимателно в него, — малко си поотслабнал.

— Как изобщо мога да ти се отблагодаря? — Надяваше се и той да има изненада за нея, но трябваше да изчака съгласието на майка си.

— Това е само началото — каза Ади и посочи към рафта зад закачалката, на който бяха наредени дузина ризи, още неизвадени от кутиите, тъмнозелен кашмирен пуловер, три чифта кожени обувки и половин дузина вратовръзки, които изглеждаха така, сякаш никога не са били носени.

— Какво повече му трябва на човек?

— Чакай, това не е всичко. — Ади вдигна чисто ново дипломатическо куфарче. — Точно от такова нещо се нуждае един начинаещ бизнесмен, когато отива на важни срещи.

— Откъде е дошло всичко това?

— Всичко е от един и същи източник. Мъж, който, честно казано, има повече от достатъчно.

— Колко ти дължа?

— Нито цент. Това е най-малкото, което заслужава един герой. Всички страшно се гордеем, че те наградиха със «Сребърна звезда».

— Е, най-малкото, което мога да направя за теб, е да те заведа на вечеря довечера — каза Алекс и се наведе да я целуне. Но точно преди устните им да се докоснат Ади се извърна и Алекс целуна бузата й.

— За съжаление довечера не съм свободна — каза тя.

— Тогава утре вечер?

— Нито довечера, нито утре вечер. — Тя започна да сгъва дрехите и да ги пъха в торби.

— Защо?

— Защото ще се омъжвам за мъжа с прекалено многото костюми — каза Ади и вдигна лявата си ръка.

Алекс излизаше от лекция, когато ги видя в коридора. Изобщо не се вписваха в обстановката. Трудно беше да не ги забележиш в черните им добре скроени костюми и лъснати обувки сред студентите с избелели джинси, раздърпани тениски и износени кецове.