Жените, които го познаваха [bg]

Торкел въздъхна. Явно трябваше да изключат Юхансон от разследването.

– Кой е надзорникът?

Били прелисти материалите пред себе си.

– Фабиан Фридел.

– Какво знаем за него?

Били разбра защо пита Торкел. И двете алибита на Юхансон бяха осигурени от един човек. Малко вероятно беше извършителите на убийствата да са двама, но Юхансон вероятно имаше някакво влияние върху Фридел и го принуждаваше да му осигурява алиби.

– Не много. Доколкото виждам, няма нищо в досието, но ще го проуча.

– Добре.

– И ще говоря с някои от другите, които са пътували в автобуса.

Торкел кимна. Роланд Юхансон несъмнено се беше разхождал из Йостерлен и бе посещавал пивоварни или бе рисувал морски пейзажи, или каквото там правеха „Анонимните наркомани“ по време на пътуванията си. Веднага щом разберяха със сигурност обаче, щяха да го изключат от кръга на заподозрените.

– Поисках неговите и на другия освободен затворник отпечатъци – каза Урсула, – за да ги сравним с тези, които открихме на местопрестъпленията.

– Добре – отговори Торкел. – Ще проверим и двамата. И пръстовите им отпечатъци, и къде са били.

– Аз може да поема Фридел – предложи Били.

– Как е получил белега Юхансон? – попита Себастиан.

Били отново прегледа записките си, бързо и нетърпеливо. Искаше да изглежда заинтересуван.

– Не пише. Важно ли е?

– Не. Само съм любопитен.

Били показа следващата снимка. По-млад мъж, от латиноамерикански произход. Големи златни халки на ушите.

– Хосе Родригес, трийсет и пет годишен. Държан в „Льовхага“ от 2003 година. За нападение и изнасилване. Живее в Сьодертеле.

– Там е бил откраднат фордът – отбеляза Ваня.

– Точно така. Направих тази връзка и се обадих на местната полиция. Те отидоха да говорят с него. – Били беше доволен, че е една крачка напред. Той продължи: – Според тях Родригес не си спомня какво е правил на въпросните дати. Очевидно е доста сериозен алкохолик, поне от време на време.

Били затвори лаптопа, приближи се до таблото и закачи снимките на двамата бивши затворници.

Торкел се обърна към Себастиан.

– Какво изкопчи от Хинде?

– Нищо.

– Нищо?

Себастиан повдигна рамене.

– Отслабнал е, искаше да пипне циците на Ваня, но това беше всичко.

– Обаче знае нещо за убийствата – обади се Ваня, която предпочете да подмине думите на Себастиан.

Торкел я погледна озадачено.

– И как разбра?

Сега беше неин ред да повдигне рамене.

– Чувство.

– Чувство? – Торкел блъсна назад стола си, стана и започна да крачи напред-назад из стаята. – Оказва се, че имам човек, който твърди, че е експерт по серийни убийци като цяло и Едвард Хинде в частност, а се издънва на среща очи в очи, по дяволите. – Намръщи се на Себастиан, който посрещна погледа му невъзмутимо, а сетне протегна ръка и взе бутилка минерална вода. Себастиан реши да не отговаря само от загриженост за кръвното налягане на Торкел. Шефът на „Риксморд“ обикновено беше олицетворение на спокойствието, но понякога избухваше. Трябваше само да изчакаш да му мине. Себастиан отвори бутилката и отпи глътка.