Отворени рани [bg]

— Откъде знаеш това? — Бях впечатлена и започвах да я харесвам все повече с всяка изминала минута. Умно, объркано малко момиченце. Звучеше ми познато.

— Зная толкова неща, които не би трябвало да знам — отговори тя и аз хукнах да тичам с нея.

Екстазито ми даваше енергия и макар да знаех, че в трезво състояние не би трябвало да правя такива неща, бях прекалено щастлива, за да ми пука. Мускулите ми пееха.

— По-умна съм от повечето учители. Направих си тест за интелигентност. Би трябвало да съм в десети клас, но Адора мисли, че трябва да съм с деца на моята възраст. Както и да е. Ще отида в гимназия някъде другаде. В Ню Ингланд.

Каза го с леко възхищение като човек, който познава региона само от рекламни снимки, спонсорирани от водещите университети: Ню Ингланд, където отиват умните хора. Не че имам право на някакво мнение — аз също никога не съм стъпвала там.

— Трябва да се махна от тук — заяви Ама с маниера на разглезена домакиня. — През цялото време ми е скучно. Затова се държа така. Знам, че понякога малко… прекалявам.

— В секса ли имаш предвид?

Спрях, сърцето ми туптеше в ритъма на румба. Въздухът миришеше на ириси, усещах как ароматът прониква в носа ми, в белите дробове, в кръвта ми. Вените ми щяха да ухаят на пурпур.

— Просто, когато… знаеш, наранявам. Разбираш. Знам, че разбираш. — Хвана ме за ръката и лицето й грейна с чиста, добра усмивка. Погали дланта ми и усещането бе по-хубаво от всяко друго докосване, което познавах. Внезапно изрод въздъхна от левия ми прасец.

— Как нараняваш?

Наближавахме къщата на майка ми и еуфорията ми бе във връхната си точка. Косата ми се разливаше като топла вода върху раменете ми и се поклащаше насам-натам в ритъм с несъществуваща музика. На ръба на тротоара имаше черупка на охлюв и погледът ми се плъзна по извивките й.

— Знаеш. Знаеш как понякога има нужда да боли.

Каза го, сякаш рекламираше нов козметичен продукт.

— Има по-добри начини от болката да се справиш със скуката и клаустрофобията — отбелязах. — Ти си умно момиче, разбираш.

Осъзнах, че е пъхнала пръсти в ръкава на ризата ми и опипва белезите ми. Не я спрях.

— И ти ли се режеш, Ама?

— Търся болка — изкрещя тя, изскочи насред улицата и започна да се върти лудешки с извита назад глава и разперени ръце като лебед. — Обичам я!

Гласът й проехтя по улицата, чак до ъгъла, където като страж стоеше къщата на майка ми. Ама продължи да се върти, докато не падна на земята. Една от сребърните й гривни се изхлузи и се затъркаля по улицата лъкатушейки.

Исках да поговоря сериозно с нея за това, като възрастен, но екстазито отново ме изпълни с еуфория и вместо това грабнах Ама (кикотеща се и с разкървавено рамо) и двете се понесохме с пируети към къщата на майка ми. Лицето й беше като разполовено от широка усмивка; зъбите й бяха влажни и големи и аз си дадох сметка колко неустоими биха могли да бъдат за убиец. Квадратни блокчета от лъскава кост, предните бяха като мозаечни плочки, които можеш да наредиш върху масата си.