Посестрими в занаята

— Така ни било писано, един вид.

— За втори път тая година, вуйчо.

Богис се втренчи в жертвата.

— Е, добре, ама аз откъде можех да зная? Нямаше как да зная предварително, нали? Искам да кажа — погледнете го само, колко пари бихте очаквали да носи у себе си? Няколко медни монети, не повече, нали така? Искам да кажа — даже не бихме му обърнали внимание, но нали ни беше на път към дома. Ето тъй става, колчем се опиташ да направиш услуга някому.

— Колко значи е носел у себе си? — настоя Томджон.

— Тука вътре има най-малко сто сребърни долара — простена Богис, като размаха кесията. — Имам предвид — това не е моята категория. Не е моята класа. Не мога да си позволя подобни пари.

Човек трябва да е член на Гилдията на адвокатите или нещо подобно, за да краде по толкова. Прекалено много надхвърля квотата ми и туйто.

Доста предвидливи граждани се уговаряха предварително за допустимия брой обири, грабежи и т.н. в началото на финансовата година, най-често в уюта на собствените си домове, и по този начин си осигуряваха безпрепятствено ходене по улиците през останалата част от годината. Механизмът цъкаше изключително мирно и ефикасно, като за пореден път демонстрираше, че в сравнение с Патриция на Анкх, Макиавели не би могъл да върти и сергия за пържена цаца.

— Върни му ги тогава — предложи Томджон.

— Но нали вече му издадох фактура!

— А те си имат всичко по себе си, нали се сещате, номерца и тям подобни — включи се най-младият племенник. — Гидията ще ни проверява…

Хуел сграбчи ръката на Томджон.

— Бихте ли ни извинили за момент? — обърна се той към отчаяния крадец и завлече Томджон на отсрещната страна на уличката.

— Окей — каза той. — Кой е ненормалният тука? Те ли? Или аз? Или пък ти?

Томджон му обясни.

— Ама това законно ли е?

— До известна степен. Забележително е, нали? Някакъв човек в кръчмата ми разказа.

— Ама бил откраднал прекалено много, така ли?

— Очевидно. Явно гилдията им е много стриктна в тия работи.

Жертвата изстена и леко звънна.

— Погрижи се за него — нареди Томджон. — Аз ще се оправя с тях.

Той се върна при крадците, които изглеждаха изключително угрижени.

— Моят клиент смята — започна той, — че проблемът може да бъде разрешен, ако му върнете парите обратно.

— Да-а-а — отговори Богис, като обмисляше идеята, сякаш тя бе някаква чисто нова теория за космическото сътворение. — Ама всичко се свежда до фактурата, нали разбираш, всичко е попълнено, време и място, подписана и подпечатана…

— Моят клиент смята, че бихте могли да му отмъкнете, да речем, пет медни монети — гладко продължи Томджон. — …Хич и не смятам така!… — викна Шутът, който междувременно беше започнал да идва на себе си.

— От тях ще трябва да приспаднем моята такса от две медни монети, плюс разходи за такса повикване, плюс премиални за извънработно време…

— Амортизационни отчисления — обади се Богис.

— Именно.

— Съвсем справедливо. Съвсем справедливо. — Богис погледна през главата на Томджон към Шута, който беше вече в пълно съзнание и много ядосан. — Съвсем справедливо — произнесе високо той. -Проявявате гражданска отговорност. Много ще съм ви задължен. — Погледът му се върна към Томджон. — Нещо за вас, сър? Просто си кажете. Имаме специална оферта „Тежки телесни повреди“ този сезон. На практика безболезнена, няма да почувствате нищо.