Втората Фондация

Джол Турбор в новата му роля на военен кореспондент видя едрото си туловище, облечено в морска униформа, и това му хареса. Радваше се отново да лети и част от ужасяващата безпомощност в безполезната битка срещу Втората Фондация се загуби сред възбудата на друг вид сражения с реални кораби и обикновени хора.

Наистина, борбата на Фондацията не се отличаваше с победи, но все пак беше възможно този факт да се приеме философски. След шест месеца сърцевината на Фондацията не беше засегната и основната част от флотата й продължаваше да съществува. С новите добавки, откакто войната бе започнала, тя беше почти също толкова многобройна и по-силна в техническо отношение, отколкото преди поражението при Ифни.

А междувременно, планетарните отбранителни системи укрепваха, въоръжените сили бяха по-добре обучени; ефикасността на администрацията бе изстискана от водата в нея, а голяма част от победоносната флота на Калгън биваше погълната от необходимостта да окупира „завладените“ територии.

В момента Турбор беше с Третата флота в покрайнините на сектора Анакреон. В съответствие с политиката да представя събитията като „война на обикновените хора“, той интервюираше Фенел Лаймор, инженер трети ранг, доброволец.

— Разкажете нещо за себе си — поде Турбор.

— Няма много за разправяне — Лаймор размърда крака и допусна лека свенлива усмивка да се появи на лицето му, сякаш виждаше милионите хора, които несъмнено го гледаха в момента. — Аз съм от Локрис. Работех в един завод за аерокари; бях началник цех и получавах добра заплата. Женен съм, имам две деца, и двете момичета. Ей, мога ли да им кажа, здравейте… в случай, че гледат?

— Разбира се. Екранът е ваш.

— Ехей, благодаря — издърдори той. — Здравей, мила, ако ме слушаш, чувствам се прекрасно. Съни добре ли е? И Тома? През цялото време си мисля за вас и може би, когато кацнем, ще изляза в отпуска. Получих вашия колет с храна, но ви го връщам. Ние се храним редовно, но разправят, че на цивилните им било малко трудно. Май това е всичко.

— Ще я потърся следващия път, когато съм на Локрис, и ще се погрижа да не й липсва храна. О’кей?

Младият мъж се усмихна широко и кимна с глава.