Екстаз в пустинята
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Екстаз в пустинята». Краткое содержание книги:
— Толкова ли си уплашена, че не можеш да говориш? — запита Абдулла с привидно любезен глас. — Знам, че говориш добре арабски, но ако предпочиташ френски, аз доста добре познавам този език.
— Може на арабски — отвърна кисело Криста.
— Ще направим нещо с поведението ти — усмихна се студено Абдулла. — Отсега нататък ще ме наричаш господарю.
Не направи никакво движение, остана като закован на място.
Криста не отговори, реши, че е по-мъдро да се затвори в мълчание, отколкото да изрече на глас гнева си и да разгневи този безмилостен човек, който искаше веднага да му се подчини.
— Обърни се — заповяда той с глас, който не допускаше възражения. — Бавно. Искам да видя за какво беше готов да даде живота си моят брат.
Вирнала предизвикателно брадичка, Криста се завъртя и пламъче се появи в черните очи на Абдулла.
— Ела тук — заповяда той, посочвайки пред себе си. Криста нерешително се приближи и накрая застана на инчове от самопровъзгласилия се бей.
Той вдигна ръка и докосна косата й, оставяйки копринените кичури бавно да се плъзнат между пръстите му, а после леко погали бузата й. Криста трепна и яростно пламъче блесна в тъмните дълбини на очите му. Той хвана брадичката й с палец и показалец, стисна я силно и я накара да извие лице към него.
— Да не би да намираш допира ми за отблъскващ? — запита той сурово. — Повече ли ти харесваше брат ми да те докосва?
— Да! — извика Криста, загубила всякакво търпение. — Ти си отвратителен. И аз със сигурност предпочитам Ахмед. Какво си направил с него?
— О, английската роза си имала бодли — ухили се Абдулла и в очите му се изписа удоволствие от пламъка на неподчинение, който бе разпалил у нея.
Криста трепна, спомняйки си, че Ахмед бе произнесъл същите думи за нея преди много месеци в Англия.
— Твоят пустинен шейх е още жив — изрече Абдулла. — Докога ще е жив… зависи от тебе.
— Ти не си го наранил?
— Казах че още е жив — повтори той тайнствено. — Толкова много ли го обичаш?
— Повече от живота си.
— А моят безценен брат мисли ли така за тебе?
— Имам причини да вярвам, че мисли.
— Превъзходно! — изрече със задоволство Абдулла. — Чудех се как да го накарам повече да страда и сега знам, че това може да стане с твоя помощ. Макар че бях първородният син на баща си, бях отхвърлен в полза на Ахмед. Майка му беше само наложница на моя баща, докато моята майка беше берберска принцеса, но именно потомъкът на чужденката беше обявен за негов наследник. Сега е ред на Ахмед да сграда.
— Ти ще убиеш собствения си орат?
— Да съм казвал, че ще го убия? Това, което съм намислил за Ахмед, е много по-лошо от бързата смърт, която в началото бях планирал.
Докато говореше, започна бавно да обикаля около Криста и тя осъзна, че той накуцва. Озадачена, плъзна поглед към краката му и смаяно ахване се откъсна от устните й, преди да успее да го потисне.
— Значи сега знаеш — усмихна се мрачно Абдулла. — Брат ми не ти ли каза, че съм сакат?
Макар че тялото на Абдулла отначало й се стори съвършено във всяко отношение, сгърчените му крака не позволяваха да бъде сметнат за здрав мъж.
— Съжалявам — измърмори Криста
— Недей — каза троснато Абдулла. — Нямам нужда от съжаление. Не от тебе и не от брат ми. Тъй като се е случило нещастие при раждането ми, бях сметнат за недостоен да наследя бейлика. Моят недостатък ми струва скъпо. В очите на моя баща и господар бях абсолютно лишен от стойност.
Абдулла казваше само половината истина. Когато предпочете Ахмед за свой наследник пред него, Халид ибн Селим внимателно бе изучил характера на по-възрастния си син, преди да направи окончателния избор. Разбира се, фактът, че Ахмед беше син на любимата му наложница, наклони везните в негова полза, но в действителност Абдулла далеч не отговаряше на очакванията на бея. Още като дете бе показвал невероятна жестокост, далеч надхвърляща границите на невинните детски шеги. Абдулла обаче не виждаше това. Според него той беше мразен и презиран само заради своето несъвършено тяло. Години наред неуморно бе ковал своя заговор да изтръгне властта от брат си и най-накрая бе седнал на трона, към който се бе стремил цял живот.
Криста стоеше с наведена глава, опитвайки се да не разгневи мъжа, когото вече смяташе за луд. Дръж се, повтаряше си тя, не показвай страха си, живей, Криста… Живей за деня, в който ще се освободиш от този побъркан.