Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

По сигнал, даден от гвардейски офицер, маскираната пристъпи напред и стовари върху голия гръб на Нунепи влаковия бич, описал преди това стремителна дъга.

Айдахо примигна. Тълпата изпъшка.

На удареното място се появиха следи, но Мъжът запази мълчание.

Бичът отново се спусна. На мястото на втория удар се появи кръв.

И следващият удар опаса гърба на Нунепи. Отново изби кръв.

Нещо далечно натъжи Лито.

Найла влага много жар — помисли той. — Ще го убие, а това ще предизвика проблеми.

— Дънкан! — призова голата.

Айдахо се извърна от гледката, в която бе приковал цялото си внимание, точно когато над тълпата се разнесе гръмък рев, прозвучат след особено силен замах и бликнала кръв.

— Прати някой да спре бичуването след двайсетия удар — каза Лито. — Разпореди се да известят, че великодушният Бог-Император намалява наказанието.

Айдахо вдигна ръка към една от гвардейките, която кимна и тичешком излезе от залата.

— Дънкан, ела тук.

Все още огорчен от мисълта, че господарят му си прави шеги с него, Айдахо се върна на предишното си място.

— Каквото и да сторя — тихо изрече Лито, — то е все преподаване на урок.

Айдахо твърдо си заповяда да не гледа повече към сцената на наказанието на Нунепи. Последният звук не беше ли всъщност стенание? Крясъците на тълпата сякаш пронизваха черепа му. Той вдигна поглед към плътно сините очи над него.

— Наумил си си някакъв въпрос — каза Бог-Императора.

— Не само един, гос’дарю.

— Задай ги.

— Каква е поуката от наказанието на този нещастник? Какво да обясним, когато ни попитат?