Отмъстителят
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Отмъстителят». Краткое содержание книги:
Но Кал Декстър има и друго призвание. От един апартамент в Манхатън той организира операции за издирване на неуловими престъпници.
Той е Отмъстителят! Най-ефикасният ловец на глави. Отговаря на кодови обяви в пресата. Издирването на главорези ще го превърне в най-преследвания човек в света.
И когато трябваше да празнуват победата си след четирийсетгодишната борба против СССР, двете служби търпяха кризи на лидерство, нисък дух и некадърност.
Новите господари почитаха нов бог: политическата коректност. Скандалите с Ирангейт и незаконната помощ за никарагуанските контри лиши новите господари от смелост. Качествените хора бяха зарязани и за шефове на отдели бяха назначени дребнави душици. Мъже с десетилетен опит на фронтовата линия бяха избутани в трета глуха.
На партита, на които се събираха хора от кол и въже, Пол Девъроу учтиво се усмихваше на конгресмени и сенатори, гордо заявяващи, че поне арабският свят обича САЩ. Те говореха за десетте принцове, които току-що бяха направили официално посещение. Йезуита години наред се бе движил като сянка по мюсюлманската улица. Един гласец в главата му шепнеше: „Не, те ни мразят до мозъка на костите си“.
На 26 февруари 1993-та четирима арабски терористи оставиха взет под наем бус на втория етаж на подземния паркинг под Световния търговски център. В него имаше около шестстотин и осемдесет килограма саморъчно приготвен експлозив. За щастие на Ню Йорк това далеч не бе най-мощният експлозив в света.
Въпреки всичко взривът беше силен. Никой обаче не знаеше със сигурност и не повече от десет души подозираха, че това е само първият залп в една нова война.
Девъроу вече беше заместник-началник на целия отдел „Средна Азия“. Офисът му се намираше в Ленгли, но постоянно пътуваше. Отчасти видяното по време на пътуванията му, отчасти купищата доклади, пристигащи от бюрата на ЦРУ в ислямския свят привлякоха вниманието му от арабските министерства и дворци.
Тогава започна да иска допълнителни сведения от своите агенти — не за поведението на местния премиер, а за настроението на улицата, пазара, в стария квартал, джамията, училището, медресето, за оня кипеж на новото поколение местно образовани мюсюлмански младежи. Колкото повече гледаше и слушаше, толкова повече се безпокоеше.
„Те ни мразят до мозъка на костите си — казваше му гласецът в главата му. — Просто им трябва способен координатор.“ Девъроу започна самостоятелно търсене и отново попадна по дирите на саудитския фанатик. Той научи, че ОБЛ е бил прогонен от Саудитска Арабия, задето е заклеймил владетеля, че е допуснал неверници на свещения пясък.
И сега се намираше в Судан, друга чисто ислямска държава, където властваше фундаменталисткият фанатизъм. Хартум предложи да предаде саудитския фанатик на САЩ, ала никой не прояви интерес. И тогава ОБЛ изчезна, завърна се в афганистанските хълмове, където гражданската война бе спечелена от най-фанатичната фракция, ултрарелигиозната талибанска партия.
Девъроу забеляза, че саудитецът проявява огромна щедрост. Дарявайки талибаните с милиони долари, той скоро се превърна във важна фигура в страната. Той пристигна с близо петдесет лични телохранители и завари там неколкостотин от своите чуждестранни (неафгански) муджахидини. По пазарищата на граничните пакистански градове Квета и Пешавар се разпространи вестта, че ОБЛ е започнал два невероятни проекта: строеж на сложни пещерни комплекси на десетина места и организиране на тренировъчни лагери. Лагерите не бяха за афганистански военни — а за доброволци терористи. Пол Девъроу внимателно следеше всичко това. Ислямистката омраза към неговата родина бе намерила своя координатор.
Избиването на американските рейнджъри в Сомалия дойде и замина, резултат от слабо разузнаване. Но имаше още. Не само че беше подценена опозицията на диктатора Айдид, но там се сражаваха и други — не сомалийци, а по-опитни саудитци. През 1996-та грамадна бомба унищожи небостъргачите Ал Хобар в Дхаран, Саудитска Арабия, където загинаха деветнайсет американски военнослужещи и бяха ранени много други. Пол Девъроу поиска среща с Джордж Тенет.
— Позволете ми да се прехвърля в Контратероризма — помоли той.
— Местата в отдела са попълнени и КТ се справя добре — отвърна директорът.
— Шестима убити в Манхатън, деветнайсет в Дхаран. Това е Ал Кайда. Зад атентатите стоят ОБЛ и неговите хора, даже да не са поставили лично бомбите.
— Това ни е известно, Пол. Работим по въпроса. Бюрото също. Не сме го оставили на произвола на съдбата.