Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
— И сега естествено те се връщат у дома да се перчат — добави Айра.
— Едва когато бомбите започнаха да гърмят и в Рияд, саудитците се заинтересуваха от борбата с тероризма, но дори сега отношението им е доста снизходително. От една страна, проследяват и екзекутират по неколцина екстремисти, а от друга, продължават да тъпчат гушите на уахабитите, които обучават бъдещи терористи, защото ако спрат, цялото движение ще се обърне срещу тях.
— Нашествието в Саудитска Арабия не е възможност — каза Мърсър. — Така че как да се измъкнем от тази каша?
Кали отново поклати глава.
— Саудитците активно изнасят терористи, защото могат да си го позволят. Това няма да спре, докато не се разорят. Отнемете им петролното богатство и ще са просто още една затънтена страна от Третия свят, която не може да изхрани собственото си население. Ще ги спрем, като открием други източници на петрол и в крайна сметка изобщо открием негова алтернатива.
— С други думи — рязко каза Хари, — ще продължаваме да поемаме удари, докато кладенците на ония копелета не пресъхнат.
— Да — каза Кали. — Те ще продължават да финансират фанатици, които ще блъскат самолети в сградите или ще взривяват мръсни бомби, или просто ще си закачат експлозиви и ще се самовзривяват в търговски центрове и кина.
— Кофти — каза Букър и си извади още една бира от ретро хладилника на Мърсър.
— За нещастие такъв е светът — отговори Айра. — На бюрото си в Белия дом виждам повече мръсотии, отколкото можете да си представите, но съм съгласен с Кали, че фундаментализмът е най-голямата заплаха в днешно време и че въпросът няма лесно решение. Ние сме като руснаците с техните ядрени, отпадъци. Ще минат години, преди да успеем да неутрализираме влиянието на саудитците, като извадим петрола от употреба.
— Междувременно имаме по-належащи грижи — каза Мърсър, за да върне разговора към темата. — Какъв е планът, щом двамата с Кали пристигнем в Русия?
— Григорий ще ви посрещне в Самара, индустриален град на Волга. Оттам ще се качите на военен хеликоптер, който ще ви откара в мината. Ще има екип за боравене с опасни материали, за да са сигурни, че с плутониевата руда се борави както трябва. Тя ще бъде отнесена в оръжейно депо на хиляда и петстотин километра от каквото и да било, насред Сибир. За ваше сведение, това съоръжение е най-новото и най-доброто в страната, с любезното съдействие на американските данъкоплатци, разбира се. Щом се уверите, че плутоният е на сигурно място в депото, мисията ви е приключена.
— Съвсем не — кисело каза Мърсър. — Поли и еничарите още се мотаят наоколо, а освен това трябва да се оправим и с Аламбика на Скендербег. — Обърна се към Букър Сайкс. — Какво ще кажеш за една малка екскурзия?
— Зависи — провлечено отвърна командосът.
— Айра, предполагам, че още не си успял да убедиш Пентагона да изпрати екип, който да погледне онази стела? — Ласко кимна. — Тогава, Бук, какво ще кажеш за едно пътуване до най-жестокия пъкъл, който съм виждал? Всички разноски са поети.
— За какво точно?
— В селото, където с Кали открихме мината, има един обелиск. Поставен е там по заповед на Александър Велики. С Кали видяхме, че по него има надписи. Трябва да разбера какво пише. Надявам се, че това ще ни подскаже къде е скрит аламбикът.
— Искаш просто снимки, така ли?
— Да. Няколко снимки с полароид и нямаш повече работа там. Два дни.
— Бих препоръчал цифров фотоапарат — предложи Айра.
— Просто така се казва — отговори Мърсър. — Не забравяй, че съм лудит. Миналата година си взех първия мобилен телефон.
— Двете момчета от яхтата, Пол Ривърс и Бърни Циплицки, утре трябва да се върнат във Форт Браг — каза Сайкс, после се ухили. — Ще се погрижа да се разболеят от нещо и ще ги взема на екскурзия с мен.
Самара, Русия
След петнадесет часа във въздуха самолетът на „Луфтханза“ от Франкфурт кацна на летището в Самара. Тъй като Мърсър смени билетите им от туристическа класа, която бе осигурил Айра, с първа, успяха да се насладят на прекараното време заедно. Докато ядяха филенца с аспержи и сос беарнез над Атлантика, Кали го подразни, че това не се брои за среща и че все пак трябва да я заведе на вечеря. А когато стисна ръката му, защото малко преди да кацнат в Самара, попаднаха във въздушна яма, сърцето на Мърсър подскочи.