Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
— Вътре е горещо, успокой се — каза той и улови ръката й, за да я поведе нагоре по парадното стълбище.
Улиците около площада бяха пълни с хора и много шумни. Уличници и улични търговци си търсеха клиенти с високи крясъци, групи пияни млади мъже се местеха от една кръчма в друга, от бордей в баня и обратно. Елегантно облечени посетители на операта не се виждаха никъде и Арабела си каза, че Джак е планирал пристигането им много грижливо. Появата й щеше да привлече всички погледи.
В сърцето й покълна възбуда. Днес беше много по-различно от първата й поява пред изискания свят.
Токчетата на сатенените обувки тракаха по мраморния под на огромното фоайе, опряно на могъщи колони. Един лакей ги поведе по тесен коридор с много врати. След минута спря, отвори една от вратите и отстъпи настрана. Арабела влезе в ложата и примигна от внезапната ярка светлина. От високия таван висяха полилеи и обливаха в светлина сцената и зрителите. И партерът, и ложите бяха заети до последното място. Навсякъде се носеше глъчка. Хората разговаряха на висок глас, без да се съобразяват с певците на сцената и оркестъра в оркестрината.
Арабела избра стол на първата редица и без да бърза, разтвори ветрилото си. Джак седна до нея и опря лакти на тапицирания с кадифе парапет, за да огледа залата. Няколко души вдигнаха ръце за поздрав и той им кимна в отговор, после посвети вниманието си на ставащото на сцената.
Арабела усети, че глъчката е станала по-шумна. Видя как дами и кавалерите им вдигнаха оперните бинокли и ги насочиха към ложата на Сен Жюл. Обърна се още малко към сцената и продължи да си вее лениво с ветрилото — така голяма част от нея оставаше скрита за любопитните погледи. До този момент не беше вярвала, че може да се забавлява, когато е в центъра на общественото внимание и любопитство.
От време на време Джак оглеждаше с привидно равнодушие зрителите в залата и ложите. За негово задоволство всички важни личности се бяха върнали и днес бяха тук. Уелският принц се бе завърнал от Брауншвайг. Сега седеше в кралската ложа с брат си, Йоркския херцог, и няколко приятели и се смееше шумно. Като срещнаха погледа му, принцовете му махнаха весело. Граф и графиня Уорт също бяха в ложата си. Чарлз Фокс и Джордж Кевъна седяха на партера с група вити и Джак любопитно се запита колко ли ще издържи Джордж, без да играе.
Херцогиня Девоншир, натруфена с величествена шапка, от която стърчаха пет великолепни паунови пера, беше обкръжена от приятелки със също толкова смайващи шапки. Съпругът й не се виждаше, но Джак не се учуди. Херцогът и херцогинята рядко се появяваха заедно в обществото. Тя ръководеше своя дом по свои собствени правила. Даже езикът, който се говореше там, беше друг — абсурд, който разсмиваше Джак, но в същото време той признаваше, че въпреки екстравагантностите си Джорджиана е влиятелна и интелигентна дама, обект на възхищение от страна на Фокс и вътрешния кръг на витите. На всичкото отгоре тя беше страстен играч и циничните съвременници уверяваха, че именно това е причината за сърдечното и много близко приятелство, което я свързваше с Фокс.
Заключителните акорди възвестиха края на действието. Завесата падна. Светлините блеснаха още по-ярко и мъжете от партера веднага се надигнаха, за да посетят дамите в ложите им.
Джак се обърна към Арабела. Тя изглеждаше напълно спокойна и равнодушна, вееше си с ветрилото и се оглеждаше небрежно. След минута вратата на ложата им се отвори. Първите посетители.
Джордж, принц на Уелс, и Фредерик, херцог на Йорк, влязоха шумно в малкото помещение. Джак стана и се поклони. Арабела също позна двамата принцове и направи дълбок придворен реверанс — доста трудно начинание в тясната ложа. Добре, че роклята й беше толкова лека.
— Добре дошъл у дома, Джак. Без теб Лондон беше смъртно скучен — заяви Джордж и сложи монокъла на окото си, за да огледа
Арабела, която тъкмо се изправяше. Тя срещна нахалния му поглед, без да трепне, и дори се усмихна.
— Предполагам, че това е съпругата ти?
— Да, сър. Позволете да ви представя херцогиня Сен Жюл.
— Джак улови ръката на Арабела и я издърпа напред.
— Възхитен съм да се запозная с вас, мадам. — Принцовете се поклониха и огледаха съпругата на приятеля си с неприкрито любопитство. Братята имаха разлика само една година и си приличаха като близнаци. Лицата им под напудрените къдрици бяха зачервени. И двамата бяха доста пълни.
— Моите комплименти, мадам — рече Фредерик. — Най-добри благопожелания, Джак. Ти си щастливец!
— Благодаря, сър — отговори херцогът с лек поклон. Очите му светнаха.
— Новата мода ви отива, мадам — оповести Джордж и свали лорнета си. Безцветните сини очи бяха леко кръвясали. — Проклет да съм, ако съм виждал друга дама, на която да стои толкова добре.