Тронът [The Ringworld Throne - bg]

Валавиргилин обмисляше усилено чутото, докато накрая си позволи да му повярва. В един миг подскочи и кресна:

— Вече няма да се множат!

Денят отминаваше; преди здрачаване колите трябваше да са там, където вампирите няма да ги намерят. Сутринта Вала щеше да източи горивото от втората, за да се добере с другото возило до укреплението на великаните.

— А вие се сдобихте с лелеяната бронзова паяжина…

— Някъде по Дъгата Луис Ву може да вижда и чува през тези особени шарки. Искаме непременно да покажем нещо на онзи магьосник, стига да е жив и да ни обърне внимание. И ако паяжината все още е прозорец към него.

— Ще трябва сами да се погрижите за горивото — натърти Валавиргилин.

Тъжната флейта кимна спокойно.

— Ще оповестим какви са нуждите ни. Други нощни хора ще ни приготвят запаси по пътя чак до страничната стена. Тегър и Уорвия казаха ли ти вече, че идват с нас?

— Добре са се сетили. Навсякъде има племена на червенокожите пастири. Ще си намерят нов дом.

— Така е.

— Е, каква цена предлагате за една търговска кола? Мършоядката примига.

— Аха, пословичната алчност на Народа на машините…

Валавиргилин, имаме нужда от твоята кола, за да се справим с опасност, застрашаваща всички по Дъгата. Вече знаеш достатъчно, за да приемеш сериозно думите ми.

— Не подценявам вашата загриженост, но не сме се договаряли предварително да превозвам и този тежък съгледвач, изкъртен от стената на въздушния град.

Усмихна се сдържано, като си спомни за преговорите до укреплението на Търл. Въобразяваше си, че само с изобретателност и хитрост убеди нощните хора да се присъединят в нападението срещу Здрачното леговище! А едва ли можеше да ги отпъди дори със залп от трите оръдия…