Полет над кукувиче гнездо
- Автор: Киси Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полет над кукувиче гнездо». Краткое содержание книги:
Сканлън казва, че бил разбрал, че човекът е използвал чук, а не бомба, но Хардинг се отказва да му обясни и продължава по-нататък.
— Та, значи, касапинът използвал чук. И точно по тази причина колегата имал известни резерви. В края на краищата човекът не е крава. Ами ако чукът се изплъзне и му счупи носа? Или пък му избие зъбите? Какво ще правят те тогава, при това скъпо зъболечение? Ако ще удрят хората по главата, трябвало да измислят нещо по-сигурно и по-точно от чука; накрая се спрели на електричеството.
— Господи, а не са ли помислили, че може да е вредно? Хората не надали ли вой?
— Виж какво, приятелю, на тебе хората май не са ти съвсем ясни; в нашата страна, когато нещо не е както трябва, колкото по-бързо стане то свършен факт, толкова по-добре.
Макмърфи поклаща глава.
— Ле-лее! Електричество през главата! Та това е все едно да те сложат на електрическия стол като убиец.
— Причините за тези две действия са много по-тясно свързани, отколкото можеш да си представиш; и двете са форми на лечение.
— И казваш, не боли?
— Лично мога да ти го гарантирам. Напълно е безболезнено. Блясва ти пред очите и веднага изпадаш в безсъзнание. Никакъв газ, никакви инжекции, никакъв чук. Абсолютно безболезнено. Само дето после никой не иска да го повтори. Човек се… променя. Забравя някои неща. Сякаш — той притиска ръце към слепоочията си и затваря очи, — сякаш шокът е завъртял дивашки някаква панаирна лотария на образи, чувства, спомени. Виждал ли си ги тия лотарийни колела; чичото прибира ставката ти и натиска едно копче. Чанг! Блясват светлини, числата се завъртат с грохот във вихрушка и ти или спечелваш и се отказваш повече да играеш, или загубваш и трябва да продължиш. Плащаш си за още едно завъртане, синко, плащаш си.
— Спокойно, Хардинг.
Вратата се отваря и отново се появява количката на колелца, върху която лежи човекът, покрит с чаршаф, а техниците излизат да пият кафе. Макмърфи прокарва ръка през косата си.
— Нещо не може да ми го побере главата всичко това.
— Кое? Шоковата терапия ли?
— Да. Не, не само нея. Всичко… — Той описва кръг с ръката си… — всички тия неща, дето стават.
Хардинг го докосва по коляното.
— Успокой изтерзания си мозък, приятелю. Няма какво да се тревожиш с електрошока. Той вече почти изцяло е излязъл от мода и се използва само в крайни случаи, когато нищо друго не помага, както при лоботомията.
— А това пък лоботомия какво беше, изрязват ти част от мозъка, така ли?
— Отново си прав. Започваш да ставаш голям специалист по професионалния жаргон. Да: изрязват ти мозъка. Челна кастрация. Тъй като не може да реже от кръста надолу, тя реже от очите нагоре.
— Имаш предвид Рачид?
— Точно така.
— Не мислех, че сестрата има думата в тия неща.
— О, има я, има я.
На Макмърфи като че ли му е по-приятно да говори за Старшата, отколкото за шоковата терапия и лоботомията. Той пита Хардинг какво според него й има на тая сестра, Хардинг, Сканлън и някои от другите се впускат да обясняват и всеки има различно мнение по въпроса. Умуват известно време дали тя е коренът на всички беди, или не, Хардинг казва, че тя е коренът на почти всички. Повечето от другите мислят същото, но Макмърфи вече не е толкова сигурен. Казва, че по едно време и той мислел така, но сега не знае. Казва, че дори и тя да се махне, едва ли нещо ще се промени; казва, че има нещо много по-голямо, което я прави цялата тая бъркотия, и се опитва да го обясни какво е то. Накрая се отказва, защото не може да го обясни.
Без да знае, Макмърфи е стигнал до моето отдавнашно заключение, че истински голямата сила не е просто Старшата сама за себе си, а цялата Система, общонационалната Система; Старшата е само неин висш служител.
Момчетата не са съгласни с Макмърфи. Те казват, че знаят къде е бедата, и захващат да спорят помежду си по тоя въпрос. Накрая Макмърфи ги прекъсва.
— Я се чуйте бе, дяволи такива — извиква Макмърфи. — Само мрънкате, нищо друго. За сестрата, за лекарите, за болницата. Сканлън иска да вдигне всичко във въздуха. Сифелт обвинява лекарствата, Фредриксън — семейните си несгоди. Само гледате на кого да прехвърлите вината.
Той казва, че Старшата е просто една кисела, коравосърдечна стара жена и цялата тая работа, дето го карат да кръстосва шпаги с нея, е тъпащина — никой няма да спечели, най-малкото пък той. И да се избавят от нея, няма да се избавят от истинската, дълбоката причина за тяхното недоволство.